Болест на Крон

Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване, което може да засегне всяка една част от стомашно-чревния тракт – от устата до ануса. Заболяването е известно още и като регионарен ентерит.

Все още не е напълно ясно какво предизвиква болестта на Крон, но учените предполагат, че значение за развитието на заболяването имат фактори като инфекции, имунитет, генетика и условия на околната среда. Има предположения, че причинител на болестта може да бъде и латентна вирусна инфекция като морбили.

Не може да се пренебрегне и важната роля на хранителните фактори. Допуска се, че антигени от определени храни като яйца, мляко, мая могат да проникнат в чревната лигавица и така да предизвикат възпаление. Най-често засегнати от заболяването са тънкото и дебелото черво.

Характерно за болестта на Крон е т.нар. „сегментно засягане“, при което засегнатите участъци са разпръснати, а помежду им се наблюдават здрави сегменти. Възпалението се развива като реакция на свръхчувствителност от бърз или забавен тип. Организмът образува антитела срещу собствените тъкани на стената на червата.

Сред рисковите фактори за развитие на заболяването са тютюнопушенето, употребата на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), на контрацептиви и др. Наследствеността също има роля за развитие на болестта на Крон. При наличие на болни близки родственици, останалите членове на фамилията следва да бъдат бдителни по отношение на здравословното си състояние и да стартират ранна профилактика, за да ограничат заболяването.

Симптомите на болестта на Крон се развиват като резултат от хронично протичащото възпаление. Един от най-честите клинични белези е коремната болка. Тя може да има коликообразен характер и често намалява след изхождане. Диария се развива, когато възпалението се разпространи до дебелото черво, при което силно се ограничава абсорбцията на вода.

Счита се, че диарията е симптом, характерен за активната фаза на заболяването. В изпражненията може да се наблюдава и кръв. Епизодичните обостряния при болестта на Крон могат да продължат няколко седмици. При много пациенти се установява висока температура.

Наблюдава се изразена редукция на телесното тегло. Отслабването при болните е свързано с диарията, коремните болки и липсата на апетит. Кървенето се среща по-рядко и настъпва, когато в дебелото черво се формират язви. Периодите на обостряне се следват от ремисии, които могат да продължат от няколко седмици до години.

Много често началната изява на болестта може да бъде объркана с остър апендицит. Извън гастроинтестиналния тракт, заболяването може да засегне кожата, очите и ставате. Засегнатите пациенти са предпазположени към формиране на камъни в жлъчния мехур и бъбреците.

Сред най-често срещаните усложнения на болестта на Крон е развитието на чревна обструкция. При прогресията на заболяването възпалителните изменения водят до стесняване и стриктуриране на червото. Същесвува риск от перфорации и язви. Сред другите възможни усложнения се нареждат абсцесите, фистулите, аналните фисури и тежко кървене.

Към тежките усложнения на болестта на Крон спадат амилоидозата (натрупаване на патологични белтъци в междуклетъчното пространство) и тромбемболичните инциденти. Болните, диагностицирани с болест на Крон, са предразположени към развитие на колоректален карцином, остеоартрит, анемия, увреждане на панкреаса и черния дроб, недостиг на хранителни вещества.

Болестта на Крон може да бъде диагностицирана от гастроентеролог. За определяне на активността ѝ се използва т.нар. CDAI-индекс, който включва следните данни: брой на диаричните изхождания в рамките на един ден, сила на коремната болка, оценка на общото състояние на болния, прояви извън стомашно-чревния тракт, нужда от прилагане на антидиарични медикаменти, наличие на палпируема туморна маса в корема, телесна маса и стойност на хематокрита. Резултатите се интерпретират от специалист.

Задържително при поставяне на окончателната диагноза е необходимо да бъде изключено наличието на инфекциозен причинител. Извършват се образни изследвания за установяване на измененията в червата. Ендоскопските изследвания – гастроскопия и колоноскопия с биопсия, са едни от най-добрите диагностични методи за поставяне на окончателната диагноза.

Биопсията е най-надеждният метод за поставяне на точната диагноза. Ендоскопското изследване може да бъде проведено и превантивно – тогава заболяването може да бъде установено в много ранен стадий, още преди изявата на клинични симптоми.

Важно е болестта на Крон да бъде отграничена от други заболявания, които протичат с подобна клинична симптоматика – улцерозин колит, инфекциозни ентероколити, остър апендицит, системни васкулити, туморнни заболявания и др.

Заболяването е хронично и към момента не съществува окончателно лечение – пациентите трябва да се лекуват през целия си живот. Терапията на болестта на Крон е комплексно и включва лекарствена терапия, диетичен режим и хирургично лечение. Препоръчително е избягавнето на пържени и мазни храни, мляко и млечни продукти, а богатите на фибри храни е необходимо да бъдат консумирани с повишено внимание.

*Източници: