Бъбречнокаменната болест (наричана разговорно „камъни в бъбреците“) е състояние, при което се формират твърди маси, съставени от различни минерали, в бъбреците и пикочния мехур.

По-често засегнат е мъжкия пол, като заболяването се среща главно във възрастта между 20 и 50 години. При мъжете най-често се срещат калциеви конкременти (камъни), а при жените - струвитни или смесени.

Конкрементите могат да съдържат различни химични съединения: калциев оксалат монохидрат, калциев оксалат дихидрат, калциев фосфат, магнезиево-амониев фосфат, цистин, ксантин, пикочна киселина. Цистиновите и ксантиновите камъни са рядко срещани.

Камъните имат различно местоположение - могат да са разположени в бъбречното легенче, бъбречните чашки, както и в пикочния мехур и уретрата. Камъните могат да бъдат единични или множествени, разположени едностранно или двустранно. Формата и големината им са различни. Калциевите конкременти се срещат най-често.

Причина за развитието на заболяването е повишената концентрация в урината на литогенни вещества поради нарушения в обмяната им. Утаяването на кристали и образуването на камъни настъпва при промени в състава на урината, които се предизвикват от различни фактори – анатомични особености, биохимичен дисбаланс или под въздействие на условията на околната среда.

Рискови фактори за заболяването са сух климат; недостатъчно добра хидратация; обилно потене; аномалии на пикочните пътища, които предизвикват затруднено отичане на урината; обездвижване; нарушения в инервацията на пикочния мехур (неврогенен мехур), инфекции на пикочните пътища и др.

Усложнения на нефролитиазата са остър или хроничен пиелонефрит, блокаж на пикочните пътища, развитие на бъбречна недостатъчност. При настъпване на бъбречна инфекция може да се развие пионефроза или абсцес.

Клиничната картина на бъбречнокаменната болест зависи от разположението и големината на конкрементите, това дали причиняват запушване и наличието (или съответно липсата) на подлежаща инфекция. В някои случаи, включително и при наличие на единични камъни, заболяването протича безсимптомно или е съпроводено с тъпи болки в поясната област.

При извършване на физическо усилие, прекомерен прием на течности, свръхконсумация на животински продукти и вещества с диуретичен ефект, конкрементът може да се придвижи по хода на уретера, при което настъпва характерната за заболяването болка – бъбречна колика.

Болката е изключително силна и интензивна и принуждава пациента непрекъснато да променя положението на тялото си. Излъчва се към пъпа, пикочния мехур и половите органи. При движението на камъка болката се усеща по хода на уретера. Коликообразната болка може да продължи от часове до дни. Съпътства се от гадене, повръщане, подуване на корема и запек.

При уриниране може да се забележи видима хематурия (кръв в урината). Изходът от бъбречната колика настъпва или при изхвърлянето на камъка, или със спирането му по хода на уринарния тракт. Когато обаче конкрементът попадне в пикочния мехур или уретрата, уринирането става болезнено, затруднено и често, докато не настъпи изхвърлянето му от организма. Болните дишат повърхностно, изпотяват се и пребледняват, често съобщават за ускорен сърдечен ритъм.

Нефролитиазата трябва да бъде различавана от други заболявания, които протичат със сходни клинични прояви. Такива са острият апендицит, панкретатит, холелитиаза (жлъчно-каменната болест), извънматочна бременност, аднексит, торзия на тестисите, кисти на яйчниците, наличие на дискова херния.

За поставяне на диагнозата се използват лабораторни, образни и инструментални изследвания. Лабораторните тестове вкрючват изследване на кръв и урина. Следят се показатели като ниво на левкоцитите, креатинин, калций, урея, пикочна киселина, C-реактивен протеин (CRP) и др.

В урината често се установява хематурия, а при подлежаща инфекция се откриват различни бактерии. Важно е да се спомене, че при пълно запушване на уретера и наличието на интактен контралатерален бъбрек урината може да не индикира патологични изменения.

Когато конкрементът бъде евакуиран, той също се подлага на химичен анализ. При наличие на рецидивираща калциева нефролитиаза лекарят назначава изследване на стойностите на паратиреоидния хормон. Прави се и pH-метрия на урината. Образни изследвания с диагностична стойност при нефролитиазата са ултразвуковото изследване, рентгенографията на отделителната система, радиоизотопното изследване, венозната урография, томографията и др.

Ултразвуковото изследване е основното изследване, което се използва за диагностициране на нефролитиазата. С негова помощ могат да бъдат открити камъни, локализирани в чашките, легенчето, пиелоуретралния и везикоуретралния сегмент. Венозната урография, от своя страна, дава най-пълна информация за местоположението на конкрементите в отделителната система.

Лечебният подход при пациент с камъни в бъбреците е строго индивидуален. Конкрементите, чиито размер надхвърля 20 мм, се отстраняват оперативно. По-малките камъни и по-специално тези с размер, по-малък от 4 мм, могат да бъдат евакуирани от организма по естествен път.

Лечението включва приложение на някои общи мерки след консултация с нефролог: достатъчна хидратация, ограничаването на животинските мазнини, консервираните и пържените храни, спиране на алкохолната консумация и прием на билки и лечебни растения (задължително след консултация с наблюдаващия лекар), които да подпомогнат отделянето на малките песъчинки и да намалят дразненето на отделителната система.

Прилагат се обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, антибиотици и други лекарства - част от целенасочената терапия за стопяване на конкрементите.

Разбиването на камъните с ултразвук (ектракорпорална литотрипсия) е най-разпространения метод за лечение. При неуспех или при наличие на камъни, които не могат да бъдат отстранени по този начин, се прибягва към ендоскопско разбиване на камъни, при което обикновено се използва лазерен лъч, който раздробява камъка директно. Големите камъни се отстраняват оперативно.

Профилактиката на бъбречнокаменната болест включва прием на адекватно количество течности, повече физическа активност, хранене с естествени и минимално обработени храни и прием на пресни плодове и зеленчуци. На рисковите пациенти се препоръчва ежегодна профилактика чрез ехография.

Източници:

Продължи да четеш