Детският аутизъм представлява разстройство на социалното развитие, което се развива в ранна детска възраст и засяга мозъчното развитие и поведението на детето.
Характеризира се с нарушения в социалното функциониране, във вербалната и невербалната комуникация и поведенчески аномалии.
В разстройствата от аутистичния спектър освен аутизма влизат и:
- Синдром на Рет;
- Синдром на Аспергер;
- Первазивно разстройство на развитието;
- Дезинтегративно разстройство в детството.
Според стойностите на коефициента на интелигентност при засегнатите, аутизмът се разделя на ниско-, средно- или високо функциониращ.
Клиничните признаци на състоянието са свързани с поведението, социалната комуникация и взаимодействието с околните.
- Детето не осъществява зрителен контакт с други хора;
- Предпочита да бъде само;
- Не реагира, когато бъде повикано по име;
- Има забавена реч и не може да използва думите по предназначение;
- Не изразява емоциите си;
- Извършва стереотипни, повтарящи се движения;
- Има координационни проблеми;
- Има специфични предпочитания и др.
След като пораснат, някои от децата с аутизъм стават по-общителни, а наблюдаваните отклонения са по-малко. При други социалните и комуникационни проблеми не се променят и това задълбочава негативния ефект на състоянието върху живота им.
Смята се, че генетичният фон, недоносеният плод, различни други генетични заболявания и по-голямата възраст на родителите са фактори, които могат да допринесат за развитието на аутизъм.
Диагнозата се базира на наблюдение на детето и неговото нервно-психическо и социално развитие, а при съмнение – провеждане на генетично изследване за установяване на генетични аномалии. Тъй като не съществува специфичен тест за доказване на аутизъм, достигането до правилната диагноза изисква мултидисциплинарен подход и внимателно следене на детското развитие.
Към момента не е установено специфично лечение за аутизъм. Състоянието се повлиява благоприятно от:
- Поведенческа терапия;
- Различни образователни програми;
- Семейна терапия;
- Контрол на симптомите чрез медикаменти.
Целта на терапията е засегнатите деца да придобият социални умения, да могат сами да полагат грижи за себе си и да функционират оптимално в ежедневието си.
Източници:
