Болестта на Алцхаймер се смята, че е причинена от абнормното натрупване на протеини в и около мозъчните клетки. Един от тях е амилоидът, чиито отлагания образуват плаки около мозъчните клетки.
В ново проучване, публикувано в списание Signal Transduction and Targeted Therapy, експерти от Китай и Испания описват своята нова терапевтична стратегия, която използва наночастици за насочване към протеин наречен LRP1, разположен на кръвно-мозъчната бариера, съобщава Independent.
Този метод активира естествен механизъм, който отстранява амилоида от мозъка. Учените съобщават, че лечението значително намалява нивата на амилоид с близо 45% при мишки, а когнитивните тестове показват значителни подобрения в пространственото учене и паметта.
Дългосрочни ползи от лечението на Алцхаймер
Положителните ефекти се запазват до шест месеца след лечението, отчитат изследователите.
Авторите подчертават, че тяхното изследване потвърждава критичната роля на кръвно-мозъчната бариера при болестта на Алцхаймер и демонстрира, че фокусирането в кръвно-мозъчната бариера може да направи терапевтичните интервенции значително по-ефективни.
Експертно мнение
Д-р Джулия Дъдли, ръководител на научноизследователската дейност в Alzheimer's Research UK, коментира: „При болестта на Алцхаймер защитната кръвно-мозъчна бариера може да стане по-малко ефективна, причинявайки увреждане на мозъка. Това проучване показа, че използването на наночастици за възстановяване на ефективното функциониране на кръвно-мозъчната бариера води до отстраняване на амилоид от мозъка при мишки.“
Тя добавя, че изследването допълва нарастващите доказателства, че възстановяването на кръвно-мозъчната бариера може да предложи нов начин за лечение на Алцхаймер.
Франческо Априле, доцент по биологична химия в Imperial College London, отбелязваиновативността на подхода: „Вместо просто да се опитват да доставят лекарства в мозъка, наночастиците усилват един от естествените механизми на мозъка, за да премахне по-ефективно токсичните протеини, свързани с Алцхаймер.“
Предпазливост и бъдещи изследвания
Експертите обаче призовават за предпазливост. Д-р Дъдли подчертава: „Твърде рано е да се каже дали този метод ще работи при хора с Алцхаймер, това проучване е проведено при мишки, така че ще има разлики в начина, по който заболяването се развива при хората.“
Проф. Тара Спайърс-Джоунс от Университета в Единбург добавя: „Макар идеята за улесняване на отстраняването на амилоид бета да е интересна и потенциално полезна, тези открития се нуждаят от повторение и са много далеч от това да помогнат на хората, живеещи с болестта на Алцхаймер.“
57 млн. души по света живеят с деменция. Това число се очаква да нарасне до 78 млн. до 2030 г. и до 139 млн. до 2050 г., спешната нужда от нови лечения е очевидна.
Както отбелязва д-р Дъдли: „Ако искаме да лекуваме деменцията в бъдеще, ще се нуждаем от множество различни лечения, насочени към различни аспекти на заболяването. Този тип изследвания. макар и все още в ранен етап, е от решаващо значение за приближаването ни към намирането на лечение.“
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
