Затлъстяването в Европа излиза далеч отвъд лекарския кабинет. Нов доклад изчислява, че наднорменото тегло струва на осем европейски икономики милиарди евро всяка година. В някои държави тази сума надхвърля дори разходите им за отбрана.
Анализът е изготвен от британската Служба по здравна икономика (Office of Health Economics, OHE). Той е възложен и финансиран от Европейската федерация на фармацевтичната индустрия и асоциации (EFPIA). Изследването обхваща Германия, Франция, Италия, Испания, Ирландия, Гърция, Румъния и Обединеното кралство.
Колко разпространено е затлъстяването в Европа?
Данните показват устойчива и тревожна тенденция. Към 2024 г. 26% от възрастните европейци живеят със затлъстяване, а още 30% имат наднормено тегло. Така общо 56% от възрастните са с тегло над здравословното.
За затлъстяване се говори при индекс на телесна маса (ИТМ) 30 или повече. Спрямо 1990 г. делът на хората със затлъстяване в Европа нараства с над 75%.
Прогнозите не са по-обнадеждаващи:
- половината от възрастните в света ще бъдат с наднормено тегло или затлъстяване до 2035 г.;
- една трета от европейските деца вече са с наднормено тегло или затлъстяване;
- в осемте анализирани държави повишеният ИТМ се свързва с 278 000 смъртни случая и загубата на 8 милиона години здравословен живот.
Колко струва наднорменото тегло на отделните държави?
Годишната икономическа тежест варира значително. Тя започва от 2,5 млрд. евро в Румъния и достига 55,2 млрд. евро в Германия. Обединеното кралство губи 43,2 млрд. евро, а Испания, Италия и Франция – по около 20 млрд. евро.
Като дял от брутния вътрешен продукт разходите стигат до 1,4% в Гърция и Обединеното кралство. В Германия (1,3%), Испания (1,2%) и Ирландия (1,1%) този дял надхвърля разходите на страните за отбрана.
Изчислено на човек от населението, цената на затлъстяването е между 131 евро за всеки жител на Румъния и 662 евро за всеки жител на Германия.
Откъде идват тези разходи?
Докладът разделя загубите на два основни вида. Първият са преките разходи – за лечение на заболяванията, свързани с повишения ИТМ. Те възлизат на 100,4 млрд. евро за осемте държави, като само Германия харчи 30 млрд. евро.
Затлъстяването само по себе си е заболяване, но е и рисков фактор за редица хронични заболявания:
- диабет тип 2;
- сърдечно-съдови заболявания;
- мастна болест на черния дроб;
- някои видове рак;
- неврологични, хронични дихателни и храносмилателни заболявания.
Според EFPIA повишеният ИТМ стои зад почти 60% от здравните загуби при диабет тип 2. При храносмилателните заболявания делът е 45%, а при хроничното бъбречно заболяване – 32%.
Какво представляват „скритите“ разходи?
Вторият вид са непреките разходи. Те включват отсъствия от работа, икономическа неактивност, грижи от близки и преждевременна смърт. Според доклада загубите на производителност формират между 18% и 58% от общите разходи в отделните държави.
Най-осезаеми са те в Обединеното кралство. Там загубите на производителност достигат 25,1 млрд. евро годишно.
Какво предлагат авторите на доклада?
Изводът на анализа е, че досегашните подходи към превенцията и лечението „не са постигнали желания ефект“.
„Справянето със затлъстяването е жизненоважно за опазването на здравето и благополучието на гражданите, за защитата на европейските здравни системи и за устойчивия растеж в Европа“, заявява Натали Мол, генерален директор на EFPIA.
Докладът формулира пет препоръки:
- Затлъстяването да се признае за хронично, рецидивиращо заболяване, а не само за рисков фактор.
- Да се преодолее стигмата, свързана с теглото, чрез приобщаващи политики.
- Да се изградят интегрирани, дългосрочни пътеки за грижа.
- Да се събират повече данни за икономическите ползи от интервенциите.
- Затлъстяването да бъде включено в изпълнението на европейския план за сърдечно-съдово здраве Safe Hearts.
България не е сред анализираните държави. Затова докладът не дава конкретна оценка за разходите у нас.
Затлъстяването в Европа вече се измерва не само в диагнози, но и в милиарди евро загуби. Повишеният ИТМ е свързан с диабет тип 2, сърдечно-съдови и други хронични заболявания. Ако теглото ви е над здравословното, разговорът с личния лекар е добра първа стъпка.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
-----------------------------------------
Източници













