В ново научно становище Endocrine Society, най-голямата световна организация на специалисти по хормонални заболявания, заявява, че успехът в лечението на затлъстяването трябва да се измерва преди всичко с подобрено здраве, като по-нисък сърдечно-съдов риск, овладяна сънна апнея, по-добра функция на черния дроб и бъбреците.
Документът, публикуван онлайн в списание Endocrine Reviews, идва в момент, в който новите медикаменти преобръщат клиничната практика по-бързо, отколкото науката успява да отговори на въпросите за тях.
Защо здравето, а не теглото, става основната мярка за успех?
Свалените килограми са междинен показател, важно е какво се случва с органите и системите зад тях. Именно това подчертават авторите, съвременните терапии вече не се прилагат само за намаляване на теглото, а и за повлияване на съпътстващи заболявания, като сърдечно-съдови заболявания, обструктивна сънна апнея, бъбречно и чернодробно заболяване.
„Това становище очертава основните напредъци в науката за затлъстяването и посочва областите, в които са необходими изследвания, за да разберем по-добре заболяването, да оптимизираме лечението и да персонализираме грижата“, посочва д-р Даниел Дракър от болница Mount Sinai в Торонто, водещ автор на работната група.
Нелекуваното затлъстяване, предупреждават експертите, води до влошено метаболитно и психично здраве и до намалена способност за изпълнение на базови ежедневни физически дейности.
Затлъстяването - заболяване или въпрос на воля?
Становището заема категорична позиция, затлъстяването е сложно, хронично и рецидивиращо заболяване, обусловено от преплитането на биологични, генетични, метаболитни, неврологични и социално-икономически фактори, а не резултат от липса на дисциплина. Същата дефиниция застъпва и Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).
Практическото следствие е ключово. Изследванията показват, че хората, които прекратяват лечението след достигане на целевото тегло, често го възвръщат, а заедно с това се влошават кръвното налягане, холестеролът и кръвната захар. Данните сочат също, че значителна част от постигнатия резултат може да се задържи при преминаване към по-ниски дози или към друга терапия – аргумент в полза на дългосрочно, а не епизодично проследяване.
Какво още не знаем за GLP-1 лекарствата?
Семаглутид, тирзепатид и другите терапии на базата на GLP-1 промениха лечебния пейзаж и в момента се проучват и при състояния като онкологични заболявания, зависимости, артрит и безплодие. Но становището не спестява отворените въпроси около безопасността: преките ефекти на медикаментите, последиците от твърде бързата загуба на тегло и дългосрочните рискове, които остават неизяснени.
Оттук произтичат и шестте приоритетни направления за бъдещи изследвания:
- как организмът регулира и складира мазнините;
- защо затлъстяването протича различно при различните хора и как това влияе на лечението;
- предефиниране на терапевтичните цели отвъд свалените килограми;
- как тялото реагира на медикаментите във времето;
- какви са реалните здравни изходи от лечението;
- колко безопасна е дългосрочната им употреба.
„Необходими са по-големи, по-дълги и по-разнообразни проучвания, както и по-широко използване на данни от реалната практика“, обобщава д-р Дракър.
Колко важна е темата за България и Европа?
По данни на Световната здравна организация над половината възрастни в европейския регион живеят с наднормено тегло или затлъстяване, а самото клинично затлъстяване засяга около 16–23% от населението в зависимост от държавата и критериите. Засегнати са и близо 1 на всеки 3 деца. Икономическата тежест за Европа се оценява на над 464 млрд. евро годишно, включително преките медицински разходи и косвените загуби от намалена производителност.
България не прави изключение: по анализ на Световната федерация по затлъстяване, базиран на данни на Евростат, 56,8% от възрастните българи са с индекс на телесна маса 25 или повече, а 15,4% попадат в категорията затлъстяване. За сравнение, средно за ЕС стойността е 51,7%.
Новото становище измества фокуса от кантара към здравето и това е добра новина за всеки, който се е обезсърчавал от цифрите. Затлъстяването се разглежда като хронично заболяване, изискващо дългосрочно проследяване, а не като кампания с крайна дата. Ефективността на терапията се преценява по показатели като кръвно налягане, кръвна захар, чернодробна функция и качество на съня.
Решението за започване, промяна или спиране на медикаментозно лечение се взема само съвместно с лекуващия лекар, ендокринолог или специалист по метаболитни заболявания.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
