Много дългогодишни пушачи никога не развиват рак на белия дроб, докато хора, които никога не са докосвали цигара, се разболяват от този тип онкологично заболяване.
По подобен начин не всеки, изложен продължително на слънчева светлина, развива рак на кожата. Тази дългогодишна загадка вече има научно обяснение, ново проучване, публикувано в престижното списание Nature, показва, че наследената генетична предразположеност играе решаваща роля в това кой се разболява от рак и как точно протича болестта.
Скрита роля на наследствеността в канцерогенезата
Екип, ръководен от проф. Дънкан Одъм, работил в Кеймбриджкия институт към Cancer Research UK (CRUK), а понастоящем базиран в немския център за изследване на рака (DKFZ) в Хайделберг, за пръв път показва колко силно генетичният произход влияе както върху мутационните процеси, така и върху пътищата, водещи до развитие на тумор.
„Успяхме да покажем за първи път до каква степен генетичният произход влияе както върху мутационните процеси, така и върху пътищата, водещи до развитие на тумор“, обяснява проф. Одъм.
Проучването отговаря на въпрос, вълнуващ лекари и учени отдавна, защо хора, изложени на едни и същи фактори на околната среда, имат толкова различни изходи по отношение на здравето си.
Как учените стигат до откритието
За да изследват влиянието на генетичните вариации върху развитието на тумори, учените използват четири генетично различни щама мишки, отразяващи ниво на разнообразие, сравнимо с това при хората. Животните са изложени на еднакви дози диетилнитрозамин, познат канцероген, който се среща както в тютюневия дим, така и в определени преработени храни, и е известен с това, че причинява ДНК увреждания в чернодробните клетки.
Въпреки че всички мишки получават еднаква доза от канцерогена на еднаква възраст, 15 дни, при строго контролирани условия, ракът на черния дроб при тях се развива по различни еволюционни пътища според генетичния им произход. Анализирани са близо 600 тумора, за да се проследи как точно еволюира заболяването във всеки отделен случай.
Резултатите показват нещо съществено, макар много от туморите в крайна сметка да задействат едни и същи биологични процеси, свързани с растежа на рака, те стигат до този резултат чрез различни мутации и генетични промени. С други думи, наследената ДНК влияе не само върху риска от рак, но и върху начина, по който самият тумор еволюира, след като вече е започнал да се формира.
Какво означава това за превенцията и лечението
Откритието има преки последици за скрининга за рак и прецизната медицина. „Ако генетичният произход влияе както върху риска от рак, така и върху еволюционната траектория на туморите, бъдещите стратегии за превенция и скрининг ще трябва да вземат предвид наследената генетика и разнообразието на популацията“, посочва д-р Сара Ейткен, асистент-професор в Йейлския университет по медицина, участвала в изследването по време на работата си в CRUK Cambridge Institute.
Учените смятат, че индивидуалният генетичен профил може да влияе и върху отговора към химиотерапия и лъчетерапия. „Начинът, по който хората реагират на противораковите лекарства, вероятно ще се различава в зависимост от наследената им генетика, затова може да се наложи да адаптираме диагностиката и лечението съответно“, добавя д-р Ейткен.
Ключови изводи:
- Наследената генетична предразположеност определя кои мутации се затвърждават след ДНК увреждане от канцерогенни вещества.
- Различният генетичен фон води до различни пътища на туморна еволюция, дори при еднакво излагане на канцероген - независимо дали източникът е тютюнев дим или диета, богата на преработени храни.
- Откритието подсказва бъдеща необходимост от персонализирана онкология при скрининг, превенция и подбор на лечение.
- Генетичните изследвания при онкоболни могат в бъдеще да помогнат за по-точна оценка на индивидуалния риск от рак.
- Резултатите засега са получени при мишки и предстои да бъдат потвърдени при хора.
Предпазливост и надежда
Специалистите подчертават, че данните идват от експериментален модел с мишки и предстои да се провери доколко се отнасят пряко към хората.
„Все още са ни нужни повече изследвания, преди да разберем какво означава това за хората, но откритието би могло да промени разбирането ни за това как започва ракът и да доведе до по-мощни и прецизни начини за борба с него“, коментира Сам Годфри, ръководител на научната информация в Cancer Research UK.
Ако бъдат потвърдени и при хора, резултатите биха отворили вратата към много по-персонализирани подходи при избора на лечение и оценката на индивидуалния риск, стъпка, която онколозите и генетиците отдавна очакват в борбата с раковите заболявания.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
