Милениалите, хората, родени между 1981 и 1995 годинам, са първото поколение с по-висок риск от развитие на рак в сравнение с родителите си, пише Independant.
Новите научни изследвания сочат, че зад тази тревожна тенденция стоят преди всичко факторите на съвременния начин на живот.
Между 1990 и 2019 година случаите на ранен рак при хора под 50-годишна възраст са се увеличили с 79% в световен мащаб, а смъртността с 28%. Около 80% от раковите заболявания са „спорадични", което означава, че не се дължат на наследствени мутации, а на външни фактори, които увреждат ДНК с течение на времето.
Храненето – основен рисков фактор
Един от главните виновници за тази „нова епидемия" е храненето. Детското затлъстяване започна рязко да нараства през 80-те години на миналия век. Според данни на СЗО от 2022 година, над 390 милиона деца и юноши на възраст между 5 и 19 години имат наднормено тегло, като 160 млн. от тях страдат от затлъстяване.
Това състояние не е просто естетичен проблем, а е свързано с инсулинова резистентност, хронично възпаление с нисък интензитет и хормонални промени, които увеличават риска от колоректален рак, рак на гърдата или на ендометриума.
Особено тревожен е фактът, че последствията от детското затлъстяване не изчезват с възрастта. Мета анализ, обхващащ над 4,7 млн. души, показа, че хората с висок индекс на телесна маса в ранна възраст имат значително по-висок риск от колоректален рак в зряла възраст, с 39% при мъжете и с 19% при жените.
Промените в храненето са променили и чревната ни микробиота. Диетите, богати на ултрапреработени храни, намаляват бактериалното разнообразие и увеличават дела на щамове, произвеждащи провъзпалителни вещества. Това допринася за появата на гастроинтестинални заболявания като синдром на раздразнените черва, които са изключително разпространени сред милениалите.
Алкохолът – невидимата заплаха
Вторият голям виновник е алкохолът. Години наред се смяташе, че чаша вино може да има защитен ефект, но днес знаем, че няма безопасно ниво на консумация на алкохол. Международната агенция за изследване на рака го класифицира като канцероген от Група 1, на същото ниво като тютюна. Причината е, че организмът преобразува етанола в ацеталдехид, съединение, което увреждава ДНК.
Освен това моделите на консумация се различават между поколенията. Докато бейби бумърите (родени между 1946 и 1964) пият по-често, но в по-малки количества, милениалите пият по-рядко, но в по-големи дози наведнъж, което носи значителни рискове.
Хронично недоспиване
Милениалите спят по-малко и по-лошо от предишните поколения. Съвременните проучвания показват, че те спят средно с 30-45 минути по-малко на нощ в сравнение с бейби бумърите, главно поради нощната експозиция на екрани и социални мрежи. Тази изкуствена светлина нарушава освобождаването на мелатонин, антиоксидантен хормон, който регулира клетъчния цикъл.
Хроничният недостиг на сън не само нарушава възстановяването на ДНК, но и намалява защитните ефекти на мелатонина срещу рака. Нарушените циркадни ритми възпрепятстват експресията на гени, които са ключови за поправянето на ДНК, което означава, че мутациите се натрупват с времето.
Стресът като рисков фактор
Милениалите вероятно са поколението с най-високи нива на кортизол. Когато този „хормон на стреса" остава повишен за дълго време, той не само насърчава инсулиновата резистентност и хипертонията, но и отслабва имунната система.
Изследванията разкриват, че хроничният стрес увеличава възпалението, възпрепятства способността на организма да елиминира abnormalni клетки и дори може да „събуди" спящи туморни клетки. Проучвания показват, че хората с по-високи нива на стрес имат до два пъти по-голяма вероятност да починат от рак в сравнение с тези, които управляват стреса си по-добре.
Рисковете от самолечението
Младите поколения прибягват до самолечение по-често от предишните, което създава нови краткосрочни и дългосрочни рискове. Честата употреба на парацетамол е свързана с увеличено увреждане на черния дроб и възможно повишен риск от чернодробен рак.
Продължителната употреба на антацидни средства и антибиотици е свързана с увеличен риск от рак на храносмилателната система чрез косвени механизми като производство на канцерогенни съединения или чревна дисбиоза.
Увеличението на раковите заболявания сред милениалите е тревожен сигнал, който изисква промени в начина на живот. Здравословното хранене, редовната физическа активност, достатъчният сън, управлението на стреса и избягването на вредни навици като прекомерната консумация на алкохол са ключови за намаляване на риска. Превенцията започва от ежедневните избори, които правим.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
