В нощта срещу 25 октомври България отново върна часовниците с един час назад. За повечето хора това означава един час повече сън, но за сърцето промяната не е съвсем безобидна. Темата смяна на часа и сърцето вече близо две десетилетия занимава кардиолозите, след като данни от национални регистри показаха, че броят на инфарктите се променя в дните след преминаването към и от лятно часово време.
Над 1,5 милиарда души по света местят стрелките два пъти годишно. Три от най-цитираните проучвания по темата, публикувани в New England Journal of Medicine, Journal of Clinical Medicine и Open Heart, стигат до сходен извод: пролетната смяна натоварва сърцето повече, а есенната е по-щадяща. Резултатите обаче крият и няколко важни изключения.
Какво показва шведското проучване в NEJM?
Д-р Имре Янски и колеги от Каролинския институт анализират шведския национален регистър на инфарктите за периода 1987-2006 г. Те сравняват броя на случаите в първите седем дни след всяка смяна на часа със същите дни от седмицата две седмици преди и след нея.
Резултатите са следните:
- След пролетната смяна честотата на инфарктите се повишава значимо през първите три работни дни, а за цялата седмица ръстът е около 5%.
- След есенната смяна само първият работен ден показва значимо увеличение. За седмицата като цяло рискът дори е малко по-нисък от обичайния.
- Ефектът е по-силно изразен при хората под 65 години, отколкото при по-възрастните.
Защо есенната смяна е по-щадяща, но не за всички?
Според шведските учени най-вероятното обяснение е недоспиването. При пролетната смяна губим един час сън, а организмът реагира с превес на симпатиковата нервна система (отговорна за реакцията „бий се или бягай”) и с повишаване на провъзпалителните цитокини, сигнални молекули, които поддържат възпалението в тялото.
Есенната смяна дава допълнителен час сън, който изглежда има защитен ефект. Изследователите обаче отчитат съществена разлика между половете:
- При жените пролетната смяна се отразява по-силно на риска от инфаркт.
- При мъжете по-изразен е ефектът на есенната смяна.
Именно затова есенната промяна не е безопасна за всички. Първият работен ден след нея остава натоварващ, особено за мъжете.
Какво добавя мета-анализът от Италия?
Екип от Университета във Ферара обединява данните от седем проучвания с над 115 000 души от Швеция, Финландия, Германия, Хърватия и САЩ. Анализът, публикуван в Journal of Clinical Medicine, показва:
- Общо за двете смени рискът от инфаркт се повишава с около 3%.
- След пролетната смяна ръстът е около 5% и е статистически значим.
- След есенната смяна на часа честотата на инфарктите не се различава от контролните периоди.
- При хората над 65 години след пролетната смяна се наблюдава повишение от около 7%, но резултатът е на границата на значимостта.
Авторите подчертават, че увеличението е умерено, но значимо, и смятат, че данните подкрепят предложението на ЕС за премахване на сезонната смяна на часа.
Защо понеделникът е най-рисковият ден?
Проучване на кардиолози от Мичиган, публикувано в Open Heart, анализира над 42 000 хоспитализации по повод инфаркт, лекувани с поставяне на стент. Резултатите са най-ярки по отделни дни:
- Понеделникът след пролетната смяна е свързан с 24% повече инфаркти.
- Вторникът след есенната смяна е свързан с 21% по-малко.
Интересното е, че общият брой на инфарктите за седмицата не се променя. Според авторите смяната на часа по-скоро „ускорява” събития при хора, които вече са уязвими, например с налични сърдечни заболявания, вместо да предизвиква нови случаи.
Понеделникът и без това е денят с най-висок риск от инфаркт. Освен стреса от началото на работната седмица, шведските учени посочват и още един фактор: през уикенда си лягаме и ставаме по-късно, а ранното събуждане в понеделник води до лек, но реален дефицит на сън.
Кои са по-уязвими при смяна на часа?
Обобщено от трите проучвания, по-голямо внимание е нужно при:
- хора с вече диагностицирани сърдечно-съдови заболявания;
- хора под 65 години според шведските данни, вероятно заради работния ритъм и ранното ставане;
- жените при пролетната смяна и мъжете при есенната;
- хора, които хронично недоспиват или имат неравномерен режим на сън.
Изследователите от Каролинския институт допускат, че уязвимите хора могат да имат полза от по-стабилен ритъм на лягане и ставане, включително през уикенда. Учените подчертават, че тази хипотеза тепърва трябва да бъде проверена.
Смяната на часа не е причина за инфаркт сама по себе си, но може да бъде допълнително натоварване за сърце, което вече е под напрежение. Есенната промяна е по-щадящата от двете, тъй като дава час повече сън, но първите дни след нея също изискват внимание, особено при мъжете и хората със сърдечни проблеми. Ако имате сърдечно-съдово заболяване или забелязвате необичайни симптоми като болка в гърдите, задух или силна умора, обсъдете ги с Вашия лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—---------------------------------------------------------
Източници
- The New England Journal of Medicine (NEJM): Преминаването към и от лятно часово време и честотата на миокардния инфаркт
- Journal of Clinical Medicine (MDPI): Лятното часово време и острият миокарден инфаркт: мета-анализ
- Open Heart (BMJ): Лятното часово време и миокардният инфаркт














