Почти 21 млн. души по света чуват диагнозата „рак“ през 2024 г. Същата година болестта отнема живота на 9,8 млн.. Нов глобален анализ прогнозира, че до 2050 г. случаите на рак ще нараснат с 67%, или до 34 млн. годишно.
Причината не е нова епидемия, а растежът и застаряването на населението. Изследователите обаче носят и обнадеждаващо послание. Според тях почти половината от смъртните случаи от рак биха могли да бъдат предотвратени.
Колко души по света се разболяват от рак?
Данните идват от доклада Global Cancer Statistics на Американското онкологично дружество (ACS) и Международната агенция за изследване на рака (IARC) към Световната здравна организация. Проучването е публикувано в научното списание CA: A Cancer Journal for Clinicians.
Анализът се основава на базата данни GLOBOCAN, която обхваща 34 вида рак в 186 държави. Изводите са отрезвяващи:
- около 1 на всеки 5 души развива рак през живота си;
- приблизително 1 на 9 мъже и 1 на 13 жени умират от болестта;
- до 2050 г. новите случаи достигат 34 милиона годишно.
„Ракът е едно от най-големите предизвикателства пред общественото здраве през XXI век“, посочва д-р Хюна Сунг, водещ автор на доклада. По думите ѝ разбирането на мащаба на болестта е ключово за ефективната профилактика.
Кои видове рак отнемат най-много животи?
Ракът на белия дроб остава на първо място в света както по нови случаи, така и по смъртност. През 2024 г. той засяга близо 2,6 млн. души, 13% от всички диагнози. Болестта отнема 1,9 млн. живота, или 19% от всички смъртни случаи от рак. Основният виновник продължава да бъде тютюнопушенето.
Челната група допълват още няколко тежки диагнози:
- Рак на гърдата, 2,4 млн. нови случая и 694 000 починали. Той е най-честият и най-смъртоносният рак при жените.
- Колоректален рак, над 2 млн. случая и 918 000 починали. Това е втората причина за смърт от рак.
- Рак на черния дроб, 843 000 случая и 732 000 починали, трета причина за смърт.
- Рак на простатата 1,5 млн. случая и 420 000 починали. При мъжете той е втори по честота.
- Рак на стомаха, 980 000 случая и 642 000 починали, пети по честота и смъртност.
Особено коварен е ракът на панкреаса. По честота той е едва 11-и, но с 491 000 починали е шести по смъртност. Ракът на щитовидната жлеза пък е шести по честота с 959 000 нови случая.
Защо рискът зависи от мястото, където живеем?
Заболеваемостта между регионите се различава от четири до пет пъти. Най-високи са стойностите в Австралия и Нова Зеландия. Най-ниски са в части от Африка и Южна и Централна Азия.
Разликите в смъртността от рак са по-малки, около два пъти. Най-висока е смъртността сред мъжете в Източна Европа, регионът, към който принадлежи и България. Сред жените най-засегната е Меланезия.
Неравенството личи най-ясно при рака на гърдата. Жените в Западна Африка умират от него два пъти по-често от жените в Австралия и Нова Зеландия. Това се случва, въпреки че заболяват наполовина по-рядко. Причината е неравният достъп до ранна диагностика и лечение.
Подобна е картината при рака на маточната шийка. Въпреки наличието на ваксина срещу HPV и скрининг, той е водеща причина за смърт от рак при жените в 26 държави.
Може ли профилактиката да промени прогнозата?
Авторите смятат, че може. Според тях почти половината от смъртните случаи се свързват с рискови фактори за рак, които потенциално могат да бъдат променени. Още много животи могат да бъдат спасени чрез навременно откриване и лечение.
„Всеки регион има различни предизвикателства, затова всяка държава се нуждае от собствен план. Но профилактиката на рака трябва да е главен приоритет навсякъде“, подчертава д-р Ахмедин Джемал от ACS, съавтор на проучването.
Експертите очертават пет ключови посоки:
- отказ от тютюнопушенето;
- предпазване от инфекции, свързани с развитието на рак;
- въздържане от алкохол;
- поддържане на здравословно тегло;
- повече ежедневна физическа активност.
Случаите на рак ще продължат да растат, защото населението застарява. Прогнозата обаче не е присъда. Отказът от цигари и алкохол, движението, здравословното тегло и навременните профилактични прегледи остават най-силните инструменти за намаляване на риска. При въпроси за личния риск най-добрият първи събеседник е личният лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници














