Свръхдиагностиката при скрининг за рак на гърдата се оказва многократно по-рядка, отколкото се приема досега. Това показва нов анализ, публикуван през септември 2026 г. в Journal of the National Cancer Institute (JNCI).
Международен екип преизчислява данните от всичките осем рандомизирани проучвания за мамографски скрининг в света. Изводът е, че реалният дял на свръхдиагностиката е под 5%, а не 30–50%, както сочат по-ранни оценки.
Темата отдавна не е само академична. Именно високите оценки години наред оформят международните препоръки за скрининг.
Какво означава „свръхдиагностика“ при рак на гърдата?
За свръхдиагностика се говори, когато скринингът открива тумор, който никога не би причинил симптоми или проблеми приживе. Без мамография жената не би узнала за него.
В определението попадат и случаите, в които жената умира от друга причина скоро след диагнозата. При нея ранното откриване практически не променя прогнозата, често заради тежко съпътстващо заболяване.
Ключовият проблем е, че свръхдиагностиката не се измерва пряко. Никой не може да посочи кой конкретен тумор би останал безобиден. Затова тя се изчислява косвено, чрез излишъка от диагнози в скринираните групи.
Защо по-ранните оценки стигат до 50%?
Отговорът се крие в изкривяването на времето. При въвеждане на скрининг броят на диагнозите първо рязко нараства, защото туморите се откриват по-рано.
След това логично следва спад. Част от тези случаи иначе биха били открити години по-късно, но вече са „извадени“ от статистиката.
„Ако изследователите не отчетат тези фактори, първоначалното покачване може да бъде сбъркано със свръхдиагностика“, посочва проф. Елсебет Линге от Катедрата по обществено здраве на Копенхагенския университет.
Картината се размива допълнително и когато жените от контролните групи също започват да се изследват след края на проучванията. А това се случва масово.
Как учените отделят сигнала от шума?
Екипът обединява резултатите от всичките осем рандомизирани проучвания в тази област, New York Health Insurance Plan, Malmö, Two-County, Stockholm, Gothenburg, Edinburgh, UK Age и канадското National Breast Screening Study.
За еталон служи популационната скринингова програма на датския остров Фюн. Там организираният скрининг стартира 17 години по-рано, отколкото в други райони на Дания. Това позволява да се проследи целият дългосрочен модел на заболяемостта.
При повторния анализ авторите отчитат три фактора, които обикновено се пренебрегват:
- дали жените от контролната група също са били скринирани, например след приключване на проучването или след старта на национална програма;
- колко кръга скрининг са предложени на всяка от двете групи;
- колко дълго са проследявани участничките, по-дългото наблюдение дава време „изпреварените“ диагнози да се появят и в контролната група.
Резултатът е убедителен. В 52 времеви точки 73 наблюдавани показателя съвпадат с очакваните по датския модел. Анализът обхваща както инвазивния рак, така и дукталния карцином in situ (DCIS).
„Данните от рандомизираните проучвания, разгледани в пълния им времеви контекст, съответстват на свръхдиагностика под 5%, а не на оценки, доближаващи 50%“, обобщава д-р Матейка Реболй от Queen Mary University of London.
Какво означава това за жените?
„Повечето жени няма да развият рак на гърдата. Но с това проучване вече можем да бъдем спокойни, че ползите от ранното откриване и предотвратената преждевременна смърт надделяват над малкия риск от ненужно лечение“, казва проф. Сисе Хеле Нюр от Университета на Южна Дания.
Българският контекст обаче изглежда различно. Страната няма организирана национална скринингова програма с персонални покани. Мамографията се прави опортюнистично, през годишните профилактични прегледи при личния лекар.
Разликата се вижда в числата. Според профила на България в Европейския регистър на неравенствата при рака едва 36% от жените на 50–69 години са направили мамография през последните две години, при средно 66% за ЕС.
Основният проблем у нас не е прекаленото изследване, а недостигът на изследвания.
Новият анализ не отменя съществуването на свръхдиагностика, но я поставя в реални мащаби, под 5% от откритите при скрининг случаи. За жените това означава, че страхът от „ненужна“ диагноза не бива да бъде причина за отказ от мамография.
Ако сте на възраст между 45 и 69 години, проверете при личния си лекар кога сте правили последната си мамография. Направлението се издава при профилактичния преглед, а при фамилна обремененост или оплаквания графикът се определя индивидуално.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
-----------------------------------------
Източници
- Njor SH, Pedersen CU, Lynge E, Smith RA, Rebolj M. „Свръхдиагностика на рака на гърдата в мамографските проучвания, отделяне на сигнала от шума: метаанализ“, Journal of the National Cancer Institute, 14 септември 2026
Европейска комисия и ОИСР, „Профил на България. Европейски регистър на неравенствата при рака, 2025“
