Имунна система е защитникът на тялото, тя е създадена да отблъсква инфекции като микроби и ракови клетки. Но понякога този защитник се превръща в предател, който започва да атакува собствените си клетки и тъкани.
Тези състояния, известни като автоимунни заболявания, могат да засегнат почти всяка част от тялото и засягат десетки милиони хора по света. Въпреки че са по-често срещани при жените, те могат да поразят всеки, възрастни или деца, а случите им се увеличава драстично през последните няколко деситилетия, съобщава Euronews.
Въпреки сложността им, учените никога не са били по-близо до разбирането и лечението им. По думите на д-р Амит Саксена, ревматолог в NYU Langone Health: „Това е може би най-динамичното време, в което сме били по отношение на автоимунитета.“
Какво представляват автоимунните заболявания?
Това са хронични състояния с тежест от лека до животозастрашаваща. Съществуват над 100 различни автоимунни заболявания с различни наименования в зависимост от начина и мястото, където причиняват увреждане. Ревматоидният артрит и псориатичният артрит атакуват ставите. Синдромът на Шьогрен се характеризира със сухота на очите и устата.
Миозитът и миастения гравис отслабват мускулите по различен начин, като последното заболяване атакува начина, по който нервите им подават сигнали. Лупусът има разнообразни симптоми, включително обрив на лицето с форма на пеперуда, болки в ставите и мускулите, треска и увреждане на бъбреците, белите дробове и сърцето.
Защо диагностицирането е толкова трудно?
Много автоимунни заболявания започват с неясни симптоми, които идват и си отиват или имитират други болести. Много от тях имат припокриващи се симптоми, като ревматоидният артрит и синдромът на Шьогрен също могат да увредят основни органи.
Диагностицирането може да изисква множество изследвания, включително кръвни тестове за откриване на антитела, които погрешно се свързват със здравата тъкан. Обикновено се основава на симптомите и включва изключване на други причини. В зависимост от заболяването, може да отнеме години и посещения при множество лекари, преди точната диагноза.
Как имунната система излиза извън контрол
Човешката имунна система е сложна армия от стражи, които откриват заплахи като микроби или ракови клетки, различни войници, които ги атакуват, и миротворци, които успокояват нещата след края на опасността. Ключово е, че тя може да разграничи чуждото от нейното това, което учените наричат толерантност.
Понякога объркани имунни клетки или антитела се прокрадват, или миротворците не могат да успокоят нещата след битка. Ако системата не може да забележи и поправи проблема, автоимунните заболявания постепенно се развиват.
Кой е в най-голям риск?
Жените
Жените представляват около четири от всеки пет пациенти с автоимунни заболявания, като много от тях са млади. Смята се, че хормоните играят роля. Но освен това жените имат два Х хромозоми, докато мъжете имат един Х и един Y. Някои изследвания сочат, че отклонение в начина, по който женските клетки изключват допълнителния Х хромозом, може да увеличи уязвимостта на жените.
Мъжете също са засегнати
Макар и по-рядко, мъжете също страдат от автоимунни заболявания. Едно особено тежко, наречено VEXAS синдром, открито преди няколко години. То засяга главно мъже над 50 години и освен типичните автоимунни симптоми може да причини кръвни съсиреци, задух и нощно изпотяване.
Нови открития за причините за автоимунните заболявания
Повечето автоимунни заболявания, особено при възрастни, не се причиняват от специфичен генетичен дефект. Вместо това различни гени, които влияят на имунните функции, могат да направят хората податливи. След това е необходим някаква външна причина да отключи заболяването, като инфекция, тютюнопушене или замърсители.
Връзката с вируса Епщайн-Бар
Учените вече знаят, че вирусът Епщайн-Бар може да отключи при някой хора множествената склероза, а нови доказателства го свързват и с лупуса. Почти всеки се заразява с този вирус в детска възраст и след първоначалната инфекция той остава скрит, неактивен в тялото.
Изследователи от Станфордския университет откриват, че място на укриване е малка част от В-клетките на имунната система. Установяват, че понякога при някои хора вирусът подтиква определени В-клетки към възпалително състояние, което може да предизвика автоимунна верижна реакция.
Лечението и автоимунологията
Лечението на автоимунните заболявания е сложно, отчасти защото доскоро опциите са ограничени до широкоспектърни имуносупресивни лекарства и високи дози стероиди, които носят риск от инфекции и рак.
Днес световният пазар за лечение на автоимунни заболявания е оценен на 87 млрд. евро годишно, което отразява огромната нужда от по-добри решения.
Най-голямото вълнение е около нови изследователски подходи, които имат за цел да препрограмират имунна система. Най-напреднал е подходът, заимстван от лечението на рак, наречен CAR-T терапия, която показва обещаващи ранни успехи срещу лупус и някои други заболявания.
Терапията унищожава B-клетките на имунната система (както нездравословните, така и нормалните) с идеята, че клетките, които израстват отново, ще функционират нормално.
Други изследователи търсят начини да забавят „започващите“ автоимунни заболявания, насърчени от успешен медикамент, който успя да даде време преди хората да покажат симптоми на Диабет тип 1.
Множество клинични изпитвания тестват различни начини за възстановяване на баланса в имунната система, което носи огромна надежда за милионите пациенти по света.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
