Нобеловата награда по физиология или медицина за 2025 година е присъдена на трима учени, двама американци и един японец, за техните фундаментални открития, свързани с функционирането на имунната система.
Мери Е. Брънкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи споделят наградата за разкриването на механизмите на периферната имунна толерантност, обяви Нобеловият комитет в понеделник на церемония в Стокхолм, Швеция, съобщaва CNN.
Открития, които променят разбирането ни за имунитета
Имунната система представлява истински еволюционен шедьовър, който ежедневно ни защитава от хиляди различни вируси, бактерии и други микроорганизми. Без функционираща имунна система хората просто не биха оцелели. Една от най-забележителните ѝ способности е да разпознава патогени и да ги отличава от собствените клетки на организма.
Проблемът обаче е, че микробите, които застрашават здравето ни, не носят „униформа“, те имат много различен външен вид. Много от тях дори развиват прилики с човешките клетки като форма на камуфлаж. Това поставя сериозен въпрос: как имунната система различава какво да атакува и какво да защитава? Защо тя не атакува собственото тяло по-често?
Регулаторните Т-клетки – охраната на имунната система
Лауреатите идентифицират така наречените „регулаторни Т-клетки“, които функционират като охрана на имунната система. Тези специализирани клетки предотвратяват атаките на имунните клетки срещу собственото ни тяло, процес който е основна причина за автоимунните заболявания.
„Техните открития са решаващи за разбирането ни как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания,“ заяви Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет.
Шимон Сакагучи, японски имунолог от Университета в Осака, прави революционно откритие през 1995 година. Изследвайки мишки и ролята на тимусната жлеза, органът в който Т-клетките узрява, Сакагучи установява, че имунната система трябва да има друга форма на „охрана“, която спира тялото да атакува самото себе си. Този новооткрит клас имунни клетки получи името „регулаторни Т-клетки“.
Ключовата роля на гена Foxp3
Американците Брънкоу и Рамсдел надграждат откритието на Сакагучи в началото на 2000-та година. Те обясняват защо определен тип мишки са особено уязвими към автоимунни заболявания. Техните експерименти продължават много години, докато днес картографирането на геном на мишка отнема само няколко дни, в края на 90-те години това е като да търсиш игла в купа сено, коментира комитетът.
В крайна сметка двамата учени идентифициратмутация в определен ген при тези мишки, който наричат Foxp3. След това доказват, че мутациите в човешкия еквивалент на този ген причиняват IPEX синдром, сериозно автоимунно заболяване. През 2003 година Сакагучи свърза техните находки с откритието си от 90-те години, доказвайки че генът Foxp3 управлява развитието на регулаторните Т-клетки.
Надежда за милиони пациенти
Откритията на тримата учени водят до разработването на потенциални медицински терапии, които могат да излекуват автоимунни заболявания.
Автоимунните заболявания като лупус, ревматоиден артрит и множествена склероза засягат пациенти на всички възрасти, често с разрушителни или дори фатални последствия.
„Регулаторните Т-клетки играят абсолютно жизненоважна роля в предотвратяването или смекчаването на тяхното въздействие,“ коментира Даниел Кастнър, изтъкнат изследовател в Националните здравни институти на САЩ.
Освен това изследванията предоставят възможности за по-ефективни противоракови терапии и намаляване на усложненията след трансплантация на стволови клетки и органи.
Анет Долфин, професор по фармакология в Университетския колеж в Лондон, подчерта че печелившите учени предоставят жизненоважни прозрения за регулацията на имунната система и са отворили нови възможности за лечение на автоимунни заболявания, подобряване на резултатите от трансплантации и разработване на бъдещи противоракови терапии.
Миналата година наградата е присъдена на американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун за работата им по откриването на микроРНК, а през 2023 г.на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им върху мРНК ваксините, които бяха ключов инструмент в ограничаването на разпространението на COVID-19.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
