Когато имунната система не функционира правилно и атакува собствените си клетки, това може да доведе до повече от 80 вида автоимунни заболявания, като лупус, множествена склероза и ревматоиден артрит.
Автоимунните заболявания засягат милиони хора по света, като жените са непропорционално по-засегнати от тези състояния. Нови проучвания хвърлят светлина върху причините за това явление, разкривайки неочаквана връзка с процеса на инактивиране на Х-хромозомата при жените, пише National Geographic.
Eдин от десет души, предимно жени, страда от автоимунни заболявания, показват статистиките. Разликата между половете е драматична: четири от пет пациенти с автоимунни заболявания са жени.
При лупус жените са десет пъти по-засегнати от мъжете, а при синдрома на Шьогрен, заболяване, причиняващо главно сухота на очите и устата, жените са двадесет пъти по-засегнати.
Новата теория: Х-хромозомата като виновник
Досега учените обясняват тази разлика главно с женските полови хормони, тъй като повечето автоимунни заболявания се диагностицират след пубертета. Но нови изследвания предлагат друго обяснение, свързано с уникалната биология на Х-хромозомата.
Жените имат две Х-хромозоми, по една от всеки родител, докато мъжете имат една Х-хромозома от майката и по-малката Y-хромозома от бащата. Y-хромозомата съдържа около сто гена, но Х-хромозомата съдържа повече от 900 гена.
За да се осигури равенство в активността на гените, намиращи се на Х-хромозомата при двата пола, една от двете Х-хромозоми в женските клетки се „изключва“ на случаен принцип рано в ембрионалното развитие. Този процес се нарича инактивиране на Х-хромозомата и се осъществява чрез молекула, наречена Xist.
Коя мулекула предизвиква автоимунни реакции
Д-р Хауърд Чанг от Медицинския факултет на Станфордския университет води проучване, което разкрива как молекулата Xist може да предизвика автоимунни реакции. Изследователите създават генетично модифицирани мъжки мишки, които произвеждат молекулата Xist, обикновено присъстваща само в женските клетки.
Сама по себе си молекулата Xist не е причинила автоимунно заболяване при модифицираните мъжки мишки. Но когато изследователите са инжектирали дразнител в тези мишки, нивата на автоантителата са се повишили и са предизвикали лупусоподобна болест.
„Нашето изследване показва, че не се нуждаете от женски полови хормони, дори не се нуждаете от втора Х-хромозома, само тази молекула Xist може да има основна роля в развитието на някои автоимунни заболявания“, обяснява д-р Чанг.
Френското изследване: Непълното инактивиране
Паралелно с това, изследователи от Франция, водени от д-р Клер Ружел от Националния център за научни изследвания в Парижкия университет, изучават какво се случва, когато Х-хромозомата не е напълно изключена.
Те създават женски мишки с непълно инактивиране на Х-хромозомата, при които повечето, но не всички гени на втората Х-хромозома са изключени. Изненадващо, тези мишки развиват симптоми на лупусоподобно състояние с възрастта.
„Не виждате симптомите на автоимунно заболяване при тези мишки веднага, но започвате да ги виждаме с напредване на възрастта им“, обяснява д-р Селин Море, съавтор на изследването.
Несъвършенството на процеса
Процесът на инактивиране на Х-хромозомата далеч не е съвършен. Между 15 и 23% от гените остават активни. Този „недостатък“ в биологичната система може да обясни защо жените са по-уязвими към автоимунни заболявания.
Допълнителни доказателства идват от случаите на мъже, родени с допълнителна Х-хромозома, които също имат повишен риск от развитие на автоимунни заболявания. Това подкрепя критичната роля на Х-хромозомата в тези състояния.
Еволюционното предимство
Парадоксално, повишеният риск от автоимунни заболявания при жените може да бъде дори еволюционна адаптация за защита на живота на децата им. Жените обикновено произвеждат повече антитела от мъжете, което защитава както тях, така и бебетата им чрез кърмата.
„Жените имат по-добра имунна система за борба с инфексциите“, казва д-р Йохан Гудйонсон, дерматолог от Мичиганския университет.
Женските естрогенови хормони стимулират имунитета, докато мъжките хормони не само потискат имунитета, но и защитават срещу автоимунитета. Тези разлики в половите хормони са считани за основно обяснение защо жените имат по-силен имунитет, което ги прави и по-уязвими към автоимунни заболявания.
Практическите приложения
Изследването на Станфорд е открива, че автоантителата срещу много протеини, свързани с молекулата Xist, се намират в кръвта на пациенти, страдащи от автоимунни заболявания като лупус, склероза или дерматомиозит.
Докато някои автоантитела са специфични за определени автоимунни заболявания, други са общи за няколко от тях. Това означава, че може да бъде възможно разработването на панел от автоантитела, който да се използва за разграничаване между различните разстройства.
Въпреки това, д-р Ружел предупреждава, че настоящите изследвания не показват дали нивата на автоантителата се повишават значително преди заболяванията, така че са необходими повече изследвания, преди да може да се разработи диагностичен инструмент.
Тези открития отварят нови хоризонти за разбирането на автоимунните заболявания. Разбирането на ролята на Х-хромозомата и процеса на нейното инактивиране може да доведе до по-добри методи за диагностика и лечение.
Но изследователите подчертават, че дори с молекулата Xist, се нуждае от генетична предразположеност или факторите на околната среда, за да се причини автоимунно заболяване. Това обяснява защо не всички жени развиват автоимунни заболявания, въпреки че всяка жена експресира Xist в цялото си тяло.
Новите изследвания предлагат революционно разбиране на причините за по-високата честота на автоимунните заболявания при жените. Докато половите хормони остават важен фактор, ролята на Х-хромозомата и процеса на нейното инактивиране се оказва също толкова критична.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
