Здравните съвети, които ви предпазват от разболяване, всъщност могат да ви навредят, след като вече сте болни.
Тази противоречаща на интуицията медицинска реалност има ново име – Парадоксът на Куомо, на името на професор Рафаел Куомо от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Парадоксът описва как поведението, дълго считано за нездравословно, а именно – излишно тегло, консумация на умерени количества алкохол, повишен холестерол, понякога корелира с по-добра преживяемост при хора, които вече имат рак или сърдечно заболяване, пише специализираното издание MedicalXpress.
Това е феномен, който оспорва универсалния подход към медицинските съвети.
Какво представлява Парадоксът на Куомо
Според 37-годишния професор Рафаел Куомо неговото мнение и публикуван метод не означава да се пренебрегнат насоките за превенция.
По-скоро идеята е, че храненето трябва да се третира като лекарство, специфично за момента, в който се намира даден човек. Преди поставяне на диагнозата целта е ясна – намаляване на риска от заболяване. След поставяне на диагнозата приоритетите се изместват драстично към запазване на силата, понасяне на сурови лечения и избягване на опасни усложнения.
Разграничението е от огромно значение за милионите хора, живеещи с напреднал рак или сърдечно заболяване.
Твърде често лекарите прилагат съвети, фокусирани върху превенцията – отслабване, елиминиране на алкохола, намаляване на нивата на холестерола – на пациенти, чиято непосредствена битка е оцеляване след тежка химиотерапия.
Куомо се застъпва за персонализирано хранене след поставяне на диагнозата, а не за продължаване на насоките за превенция, когато човек на практика е здрав и няма поставена диагноза за тежко заболяване. Това, което поддържа здрав 40-годишен човек без болести, може да не помогне на 70-годишен пациент с рак да премине през лечението.
Съществена разлика в конкретна ситуация
Моделът на практика не е съвсем нов. Изследователите отдавна документират парадокса на затлъстяването в сърдечно-съдовите и онкологичните грижи, където пациентите с по-високо тегло понякога живеят по-дълго, след като са болни.
Тези наблюдения предизвикват дългогодишен дебат, като критиците посочват времето за измерване, неволната загуба на тегло от заболяване и статистическите особености, които могат да обяснят откритията.
Приносът на Куомо е свързването на тези повтарящи се обрати между множество фактори – тегло, алкохол, холестерол – и множество заболявания, създавайки унифицирана рамка за хранене, специфично за стадия.
Констатациите не отричат установената наука. Затлъстяването и алкохолът очевидно увеличават риска от рак и влошават здравето на сърцето. Но след като заболяването се разрази, уравненията за оцеляване се променят и строгите цели за превенция може да не са подходящи за всеки пациент, подложен на лечение.
Именно в това се корени и разликата – при здрав човек правилата са едни, а при диагностициран с тежко заболяване, картината има съвсем друго измерение.
Може ли допълнително тегло да помогне за оцеляването при рак?
Отговорът се крие в суровата реалност на лечението на рака. Химиотерапията, лъчетерапията и хирургията са физически насилствени, разграждайки мускулите и тъканите. Пациентите с по-големи резерви – както мазнини, така и, най-вече, мускулна маса – може да са в състояние да понесат по-добре тези атаки и да устоят на бързата загуба на тегло, която сигнализира за влошаване на здравето.
От важно значение е и какво е теглото на човек за последно. Човек, който е с поднормено тегло сега – при поставяне на диагнозата – може да е бил с наднормено тегло, преди да се разболее, но е изложен на по-висок риск от смърт в сравнение с човек с наднормено тегло поради посочените по-горе причини.
Подобни модели се наблюдават и при алкохола. Въпреки че пиенето очевидно увеличава риска от рак пропорционално на консумацията и продължителността, някои проучвания показват, че пиещите леко до умерено показват по-добри или еквивалентни резултати след поставяне на диагнозата в сравнение с непиещите.
Холестеролът и сърдечните заболявания
Холестеролът представлява друга загадка. При напреднало сърдечно заболяване, изключително ниският холестерол понякога сигнализира за по-широки здравословни проблеми: възпаление, недохранване и чернодробна дисфункция.
В тези случаи ниският холестерол е по-вероятно да отразява основното заболяване, отколкото директно да причинява лоши резултати, което означава, че по-болните пациенти често показват ниски нива.
Това създава U-образен модел, където както много високият, така и много ниският холестерол са свързани с повишен риск от смърт.
Посланието на Куомо не е, че „високият холестерол е добър“, а че агресивното преследване на превантивни цели при по-немощни пациенти може да не подобри преживяемостта и може да противоречи на поддържането на силата и качеството на живот.
За лекарите това означава разделяне на превенцията от целите за оцеляване. Преди поставяне на диагнозата се прилагат стандартните насоки: поддържане на здравословно тегло, ограничаване на алкохола, контролиране на холестерола.
След поставяне на диагнозата обаче целите трябва да отразяват стадия на заболяването, плановете за лечение, телесния състав и други здравословни състояния. Фокусът се измества към избягване на неволна загуба на тегло, като същевременно се поддържат мускулите и енергията по време на активно лечение.
Парадоксът на Куомо не преобръща здравните съвети. Той набляга на контекста. Поведението, което предотвратява заболяването, не винаги е това, което най-добре подкрепя оцеляването, след като се появи сериозно заболяване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
