В медицината има заболявания, които не са просто диагнози, а истински загадки. Такава е множествената склероза – състояние, при което имунната система започва да атакува собствената нервна тъкан. Такъв е и синдромът на Турет, когато мозъкът поражда тикове, движения и понякога думи, които човек изобщо не възнамерява да изрече груби изрази, защото невронните вериги, които обикновено филтрират импулсите, за миг губят контрол.
Друго такова заболяване е шизофренията. В студиото на „Светът на здравето“ д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, коментира шизофренията като медицинска диагноза и като сериозен социален проблем.
Какво представлява шизофренията?
Шизофренията е тежко психично разстройство, при което се нарушават мисленето, емоциите и волята. Често протича с епизоди на психоза – състояние, при което възприемането на реалността е променено. По данни на международни анализи около 1% от населението в света живее с тази диагноза, без зависимост от пол, раса или социален статус.
„Психично здравия човек във всяко свое действие се ръководи от две групи фактори. Едните фактори изхождат от него – тук включваме всичко – от манталитет, възпитание, образование, минал опит и т.н. А другите са т.нар. средави фактори, т.е. изхождащите от външната среда“, обяснява в студиото на „Светът на здравето“ д-р Цветеслава Гълъбова.
Когато този баланс бъде нарушен, възприятието и интерпретацията на реалността могат да се изкривят.
Кои са ранни признаци на заболяването?
Началото на шизофренията обикновено не е внезапно. В продължение на месеци могат да се наблюдават промени в поведението – социално отдръпване, повишена тревожност, засилена подозрителност. Постепенно се появяват налудни идеи, усещане за преследване, „ехо на мисълта“ или т.нар. озвучени мисли.
„За близките е важно да могат да отграничат, че това е коренно променено поведение“, подчертава психиатърът.
Ранната диагностика и навременното лечение са от съществено значение. Нелекуваната психоза увеличава риска от функционален спад и социална изолация. Съвременната терапия включва медикаментозно лечение, психосоциална рехабилитация и подкрепа за семейството.
Какъв е ефектът на стигмата?
Освен медицинско предизвикателство, психичното заболяване остава и социален проблем. В България диагнозата често води до:
- изолация;
- затруднения при намиране на работа;
- ограничени възможности за пълноценна социална реализация.
„Диагнозата шизофрения у нас е равна на социална смърт“, казва д-р Гълъбова.
По думите ѝ общественият страх и неразбиране често възпрепятстват пациентите да потърсят помощ навреме, което утежнява хода на заболяването.
Разговорът поставя акцент върху необходимостта от по-добра информираност и достъп до услуги по психично здраве, както и върху ролята на близките в разпознаването на първите симптоми. Защото зад диагнозата стои човек, който има нужда от лечение, подкрепа и шанс за социална интеграция.
Гледайте целия разговор във видеото.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
