Пластмасата отдавна не е само екологичен проблем. Нейните най-малки частици проникват в живите организми и могат да достигнат дори до репродуктивните органи. Нов научен преглед обобщава какво знаем днес за нанопластмасата и репродуктивното здраве и докъде стигат доказателствата.
Анализът излиза на 14 септември 2026 г. в научното списание New Contaminants. Той показва, че в опити с животни частиците засягат по различен начин мъжкия и женския организъм, както и потомството. Авторите обаче подчертават, че преки доказателства при хора все още няма.
Какво е нанопластмасата и защо учените я изследват?
Нанопластмасата е най-фината фракция на пластмасовото замърсяване. Частиците ѝ са по-малки от тези на микропластмасата и са невидими с просто око. Именно малкият размер им позволява да преминават през биологичните бариери.
Прегледът се фокусира върху полистирена, пластмасата, от която се правят стиропорът и много съдове за еднократна употреба. Полистиреновите наночастици са сред най-добре проучените видове нанопластмаса.
Учените от Университета на Южен Китай преглеждат 285 публикации. В анализа влизат 114 рецензирани изследвания, посветени на репродуктивната токсичност.
„Нашият анализ показва, че репродуктивната токсичност на полистиреновата нанопластмаса не се ограничава до един орган или един биологичен път“, посочва авторът за кореспонденция Чунхуа Джан.
Как нанопластмасата засяга мъжката плодовитост?
При мъжките опитни животни изследванията свързват излагането на частиците с поредица от нарушения:
- увреждане на тестисите;
- нарушаване на кръвно-тестикуларната бариера, естествената защита на клетките, от които се образуват сперматозоидите;
- по-нисък брой и подвижност на сперматозоидите;
- необичайна форма на сперматозоидите;
- промени в нивата на тестостерона.
Всички тези показатели определят качеството на сперматозоидите и способността за зачеване.
А какво се случва в женския организъм?
При женските опитни животни ефектите засягат преди всичко яйчниците и хормоналния баланс. Сред описаните промени са:
- нарушена функция на яйчниците;
- хормонален дисбаланс;
- по-слабо развитие на фоликулите;
- по-малко яйцеклетки;
- затруднено имплантиране на ембриона в матката.
Може ли нанопластмасата да засегне и следващото поколение?
Прегледът обръща специално внимание на потомството. При различни животински модели излагането на родителите се свързва с по-ниска успеваемост на оплождането. Наблюдават се още аномалии в развитието, нарушено развитие на ембрионите и по-ниска преживяемост.
Някои изследвания показват, че частиците могат да преминат биологичните бариери. Така те влияят на процесите в плацентата или в самия ембрион.
Как точно нанопластмасата уврежда клетките?
Учените открояват оксидативния стрес като централен механизъм, който свързва повечето ефекти. Нанопластмасата увеличава образуването на свободни радикали и нарушава химичното равновесие в клетките.
Този процес може да задейства сигнални пътища, свързани с възпаление, клетъчна смърт, хормонални нарушения и увреждане на тъканите. Прегледът посочва и други ключови механизми:
- нарушаване на ендокринната система;
- възпаление;
- автофагия, процес, при който клетката „смила“ собствени компоненти;
- апоптоза, програмирана клетъчна смърт.
Опасна ли е комбинацията с други замърсители?
Авторите открояват две посоки за бъдещи изследвания. Първата е „остарялата“ в околната среда нанопластмаса, чиито свойства се променят с времето. Втората е едновременното излагане на няколко замърсителя.
Лабораторни изследвания показват, че полистиреновите частици взаимодействат с арсен, фталати и остатъци от лекарства. Комбинацията потенциално води до по-силен биологичен ефект, отколкото всеки замърсител поотделно.
Важат ли тези резултати за хората?
Засега не пряко. Авторите изрично предупреждават, че данните от лабораторни животни не бива да се пренасят директно към хората. Категорично доказателство, че нанопластмасата причинява репродуктивни нарушения при човека, все още липсва.
Освен това много експерименти използват концентрации или материали, които не отразяват реалното излагане в ежедневието. Затова учените настояват за стандартизирани методи за откриване на частиците, реалистични модели на излагане и епидемиологични изследвания при хора.
Преглед на 114 изследвания показва, че в опити с животни полистиреновата нанопластмаса засяга мъжката и женската репродуктивна система, както и развитието на потомството. Основният механизъм е оксидативният стрес. Доказателства при хора все още няма, а учените призовават за по-добро наблюдение на нанопластмасата и за ограничаване на пластмасовото замърсяване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
