Възможно ли е в сивото ни вещество да се натрупва микропластмаса, без да подозираме? Проучване на сайта Nature Medicine установява, че човешкият мозък е „задръстен“ от полиетилен и други полимери и то в количества по-големи от всеки друг организъм на планетата.
И още нещо любопитно – нивата на тези микропластмаси в човешкото тяло са се повишили с 50% в рамките на осем години – между 2016 г. и 2024 г.
Изследователи от университета на Ню Мексико в Албакърки също са установили, че пациентите с деменция имат до 10 пъти повече пластмасови частици в сивото си вещество в сравнение с хората без ментални проблеми.
Въпреки че учените не са сигурни как частици от тези полимери се натрупват в главата на човека и влияят на мозъка му, те подозират, че пластмасовите микрочастици могат да блокират притока на кръв или да нарушат невронните връзки.
Проучване по темата е направено и от учените в Държавния университет на Оклахома. То започнало още през 2016 г., когато учените за пръв път откриват концентрация на микропластмаса в мозъка, черния дроб и бъбреците на починали хора. След това проследили тези показатели до 2024 г. Така че установили, че има трайна тенденция за увеличаване на тези натрупвания основно в човешкия мозък и черния дроб. Бъбреците се оказали най-малко засегнати.
Делът на полиетилена (PE) в мозъка (75%) бил по-голям в сравнение с други полимери. Полиетилен бил открит в бъбреците и черния дроб на изследваните проби от починали хора, но концентрацията му била 30 пъти по-ниска от тази в мозъчната тъкан, се казва още в изводите от проучването.
И още нещо – концентрациите на полиетилен (PE), полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC) и стирен-бутадиенов каучук (SBR) се повишават сериозно между 2016 г. и 2024 г., като най-засегнатите човешки органи били черният дроб и мозъкът.
Учените признават обаче, че трябва да усъвършенстват методите си на анализ, както и да установят как точно тази микропластмаса попада в мозъка, възможно ли е човешкият организъм да се самопочисти от тези натрупвания и дали те могат да бъдат приети като рисков фактор за развитието на деменция.
