На 13 септември, светът отбелязва Световния ден на сепсиса. Инициативата на Глобалния алианс за сепсис съществува от 2012 г. и има една ясна цел, повече хора да разпознават навреме състоянието, което стои зад всеки пети смъртен случай в света.

Сепсисът е животозастрашаваща реакция на организма към инфекция. По данни на Световната здравна организация той засяга между 47 и 50 млн. души годишно, а смъртността варира от 15% до над 50% в зависимост от страната.

Съвременната медицина спасява все повече от тези пациенти. Проблемът е, че за голяма част от тях битката не приключва на изхода на болницата.

Какво представлява сепсисът и как започва?

Сепсисът не е отделна инфекция. Той е крайната реакция на имунната система към нея.

Снимка: Canva

Организмът отприщва масивно възпаление, което поразява собствените му тъкани. Следват увреждане на органите и органна недостатъчност. При септичен шок проучванията отчитат леталитет от близо 50%.

Отключващата инфекция може да бъде всякаква. Най-често до сепсис водят:

  • пневмония и други инфекции на дихателните пътища;
  • инфекции в коремната кухина;
  • инфекции на бъбреците и урогениталния тракт;
  • инфекции на кръвта.

Защо мозъкът страда най-дълго след сепсис?

Тук идва частта, за която пациентите рядко получават обяснение. Пост-сепсисният синдром засяга до половината от всички оцелели и може да продължи месеци или години.

Проф. Стив Кериган от Кралския колеж по хирургия в Ирландия (RCSI) описва състоянието като сложна смесица от физически, когнитивни и психологични симптоми. Човекът изглежда възстановен, но не функционира както преди.

Оплакванията са конкретни и подценявани:

  • изтощение, което не отминава след сън;
  • мускулна слабост и намалена подвижност;
  • болки в ставите и мускулите;
  • замъглено мислене, забравяне и трудна концентрация;
  • затруднено заспиване и тревожност.

Когнитивните проблеми напомнят тези при черепно-мозъчна травма или ранна деменция. За част от хората те са поносими. За други пречат на работата, ученето и самостоятелния живот.

Снимка: Pexels

Механизмът вече е сравнително ясен. По време на сепсиса имунната система залива тялото с възпалителни молекули, така наречената цитокинова буря.

Тя уврежда кръвно-мозъчната бариера. През нея в мозъка проникват вредни вещества и имунни клетки, а възпалението и кислородният недостиг нараняват нервните клетки.

Кои пациенти са изложени на най-висок риск?

Рискът не е еднакъв за всички. По-уязвими са хората в напреднала възраст, децата под една година и пациентите с диабет или хронични бъбречни и чернодробни заболявания.

Съвременното лечение също има своята цена. Химиотерапията, кортизонът и медикаментите срещу отхвърляне на трансплантиран орган потискат имунитета.

Рискът расте и при инвазивните процедури. Венозните катетри и дихателните тръби са рутинна практика, но отварят врата за инфекция.

Отделна група са пациентите след дълъг престой в интензивно отделение. Делирът в интензивното засяга до 80% от болните на апаратна вентилация и се свързва трайно с по-късни когнитивни и психични нарушения.

Снимка: Pexels

Затова мнозина оцелели развиват посттравматично стресово разстройство, тревожност или депресия. Спомените от халюцинациите в реанимацията често тежат повече от самото физическо заболяване.

Защо оцелелите от сепсис остават без проследяване?

След инфаркт и инсулт рехабилитацията е организирана и логична стъпка. След сепсис такава пътека на практика липсва.

Пациентът се изписва без план за възстановяване. Оттам нататък обикновено се справя сам, а близките му поемат грижа, за която никой не ги е подготвил.

Кериган настоява за мултидисциплинарни центрове след сепсис. В тях невролози, психолози, рехабилитатори и социални работници работят с пациента на едно място.

Цената на бездействието е и икономическа. Само в САЩ сепсисът струва около 60 млрд. долара годишно, голяма част от тях за грижи след острата фаза и повторни хоспитализации.

Може ли сепсисът да бъде предотвратен?

Сепсисът се посочва като водеща предотвратима причина за смърт в световен мащаб. Ключът е да се спре инфекцията, преди да ескалира.

Мерките са познати, но често подценявани:

Снимка: Canva

  • ваксиниране по имунизационния календар и препоръчителни ваксини при рискови групи;
  • редовна хигиена на ръцете и достъп до чиста вода;
  • контрол на вътреболничните инфекции и безопасни условия за раждане;
  • край на безразборната употреба на антибиотици;
  • информираност на пациентите и близките за ранните признаци.

Ръстът на случаите има обяснение. Населението застарява, антимикробната резистентност се увеличава, а все повече хора живеят с отслабен имунитет.

Сепсисът е спешно състояние, но истинската му сянка пада далеч след изписването. Ако близък човек се възстановява след тежка инфекция и се оплаква от изтощение, забравяне или тревожност, това не е слабост, а разпознаваем медицински проблем и си струва да бъде споделен с лекуващия лекар.

Най-сигурната защита остава превенцията, ваксините, хигиената и разумната употреба на антибиотици предотвратяват инфекциите, които водят до сепсис.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Пост-сепсисен синдром, когато тялото се възстановява, но мозъкът не (The Conversation, проф. Стив Кериган)
  2. Пост-сепсисен синдром,изследване на RCSI University of Medicine and Health Sciences

  3. Проф. Стив Кериган, научен профил, RCSI

  4. Глобална, регионална и национална заболяемост и смъртност от сепсис, 1990–2017 г. (The Lancet)

  5. Когнитивни нарушения след сепсис, преглед (Neurological Sciences, Springer)

  6. Делир в интензивното отделение и дългосрочни когнитивни последици (PMC)

  7. Дългосрочни последици за оцелелите от сепсис (Journal of Thoracic Disease)

  8. Възстановяване след сепсис и нужда от проследяващи грижи (American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine)

  9. Сепсис и риск от дългосрочни невродегенеративни заболявания (PMC)

  10. Световен ден на сепсиса. 13 септември (РЗИ Варна)