На 13 септември, светът отбелязва Световния ден на сепсиса. Инициативата на Глобалния алианс за сепсис съществува от 2012 г. и има една ясна цел, повече хора да разпознават навреме състоянието, което стои зад всеки пети смъртен случай в света.
Сепсисът е животозастрашаваща реакция на организма към инфекция. По данни на Световната здравна организация той засяга между 47 и 50 млн. души годишно, а смъртността варира от 15% до над 50% в зависимост от страната.
Съвременната медицина спасява все повече от тези пациенти. Проблемът е, че за голяма част от тях битката не приключва на изхода на болницата.
Какво представлява сепсисът и как започва?
Сепсисът не е отделна инфекция. Той е крайната реакция на имунната система към нея.
Организмът отприщва масивно възпаление, което поразява собствените му тъкани. Следват увреждане на органите и органна недостатъчност. При септичен шок проучванията отчитат леталитет от близо 50%.
Отключващата инфекция може да бъде всякаква. Най-често до сепсис водят:
- пневмония и други инфекции на дихателните пътища;
- инфекции в коремната кухина;
- инфекции на бъбреците и урогениталния тракт;
- инфекции на кръвта.
Защо мозъкът страда най-дълго след сепсис?
Тук идва частта, за която пациентите рядко получават обяснение. Пост-сепсисният синдром засяга до половината от всички оцелели и може да продължи месеци или години.
Проф. Стив Кериган от Кралския колеж по хирургия в Ирландия (RCSI) описва състоянието като сложна смесица от физически, когнитивни и психологични симптоми. Човекът изглежда възстановен, но не функционира както преди.
Оплакванията са конкретни и подценявани:
- изтощение, което не отминава след сън;
- мускулна слабост и намалена подвижност;
- болки в ставите и мускулите;
- замъглено мислене, забравяне и трудна концентрация;
- затруднено заспиване и тревожност.
Когнитивните проблеми напомнят тези при черепно-мозъчна травма или ранна деменция. За част от хората те са поносими. За други пречат на работата, ученето и самостоятелния живот.
Механизмът вече е сравнително ясен. По време на сепсиса имунната система залива тялото с възпалителни молекули, така наречената цитокинова буря.
Тя уврежда кръвно-мозъчната бариера. През нея в мозъка проникват вредни вещества и имунни клетки, а възпалението и кислородният недостиг нараняват нервните клетки.
Кои пациенти са изложени на най-висок риск?
Рискът не е еднакъв за всички. По-уязвими са хората в напреднала възраст, децата под една година и пациентите с диабет или хронични бъбречни и чернодробни заболявания.
Съвременното лечение също има своята цена. Химиотерапията, кортизонът и медикаментите срещу отхвърляне на трансплантиран орган потискат имунитета.
Рискът расте и при инвазивните процедури. Венозните катетри и дихателните тръби са рутинна практика, но отварят врата за инфекция.
Отделна група са пациентите след дълъг престой в интензивно отделение. Делирът в интензивното засяга до 80% от болните на апаратна вентилация и се свързва трайно с по-късни когнитивни и психични нарушения.
Затова мнозина оцелели развиват посттравматично стресово разстройство, тревожност или депресия. Спомените от халюцинациите в реанимацията често тежат повече от самото физическо заболяване.
Защо оцелелите от сепсис остават без проследяване?
След инфаркт и инсулт рехабилитацията е организирана и логична стъпка. След сепсис такава пътека на практика липсва.
Пациентът се изписва без план за възстановяване. Оттам нататък обикновено се справя сам, а близките му поемат грижа, за която никой не ги е подготвил.
Кериган настоява за мултидисциплинарни центрове след сепсис. В тях невролози, психолози, рехабилитатори и социални работници работят с пациента на едно място.
Цената на бездействието е и икономическа. Само в САЩ сепсисът струва около 60 млрд. долара годишно, голяма част от тях за грижи след острата фаза и повторни хоспитализации.
Може ли сепсисът да бъде предотвратен?
Сепсисът се посочва като водеща предотвратима причина за смърт в световен мащаб. Ключът е да се спре инфекцията, преди да ескалира.
Мерките са познати, но често подценявани:
- ваксиниране по имунизационния календар и препоръчителни ваксини при рискови групи;
- редовна хигиена на ръцете и достъп до чиста вода;
- контрол на вътреболничните инфекции и безопасни условия за раждане;
- край на безразборната употреба на антибиотици;
- информираност на пациентите и близките за ранните признаци.
Ръстът на случаите има обяснение. Населението застарява, антимикробната резистентност се увеличава, а все повече хора живеят с отслабен имунитет.
Сепсисът е спешно състояние, но истинската му сянка пада далеч след изписването. Ако близък човек се възстановява след тежка инфекция и се оплаква от изтощение, забравяне или тревожност, това не е слабост, а разпознаваем медицински проблем и си струва да бъде споделен с лекуващия лекар.
Най-сигурната защита остава превенцията, ваксините, хигиената и разумната употреба на антибиотици предотвратяват инфекциите, които водят до сепсис.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Пост-сепсисен синдром, когато тялото се възстановява, но мозъкът не (The Conversation, проф. Стив Кериган)
Пост-сепсисен синдром,изследване на RCSI University of Medicine and Health Sciences
Глобална, регионална и национална заболяемост и смъртност от сепсис, 1990–2017 г. (The Lancet)
Когнитивни нарушения след сепсис, преглед (Neurological Sciences, Springer)
Делир в интензивното отделение и дългосрочни когнитивни последици (PMC)
Дългосрочни последици за оцелелите от сепсис (Journal of Thoracic Disease)
Сепсис и риск от дългосрочни невродегенеративни заболявания (PMC)















