Какви са последците за здравето 40 години след Чернобил?

На 26 април 1986 г. експлозията в четвърти блок на Чернобилската АЕЦ предизвика най-тежката ядрена авария в историята. Четири десетилетия по-късно международната научна общност разполага с обем епидемиологични данни, резултат от проследяване на над 600 000 ликвидатори, 116 000 евакуирани и над 5 млн. жители на замърсени територии.

Какво всъщност показват тези десетилетия наблюдение? Кои здравни последици след Чернобил са безспорно потвърдени, кои остават под въпрос и кои твърдения не намират научна подкрепа?

Снимка: Getty Images

Разглеждаме заключенията на най-авторитетните международни организации. Световната здравна организация (СЗО), Научния комитет на ООН за ефектите на атомната радиация (UNSCEAR) и Международната агенция за изследване на рака (IARC) и какви са данните за България.

Какво е научният консенсус след 40 години

Когато става въпрос за здравните последици след Чернобил, представянето на информацията изисква строго разграничаване между три категории: Доказани ефекти, ефекти под изследване и твърдения, които не намират подкрепа в данните. Единодушието между СЗО, UNSCEAR и IARC дава рамка какво всъщност медицинската общност знае след 40 години изследвания.

Доказани здравни последици от Чернобил

1. Остра лъчева болест: Потвърдените смъртни случаи в първите месеци

Според доклада на Чернобилския форум „Chernobyl's Legacy: Health, Environmental and Socio-Economic Impacts" (IAEA, СЗО, UNDP и др., 2006):

Остра лъчева болест е диагностицирана при 134 аварийни работници
28 души умират(според официални данни, според неофициални бройката е по-голяма) през 1986 г. в резултат на острата лъчева болест, често усложнена с обширни кожни изгаряния от радиация и тежки инфекции
Двама души загиват при самата експлозия от неядрени причини
В периода 1987–2004 г. умират 19 души от различни причини, не всички пряко свързани с радиацията

Сред общата популация, изложена на радиоактивните валежи, дозите са значително по-ниски и не са регистрирани случаи на остра лъчева болест.

Кои са най-лечимите видове рак?

Научете кои 7 вида рак имат най-висока преживяемост при ранно откриване и защо ранната диагностика увеличава шансовете за оздравяване до 99%

2. Рак на щитовидната жлеза при деца и юноши, доказан късен ефект

Това е здравният ефект, при който научният консенсус е най-силен. Радиоактивният йод-131 (с период на полуразпад от 8 дни) бързо премина в хранителната верига чрез замърсената трева и млякото от кравите. Щитовидната жлеза при децата концентрира йод по-активно, което обяснява защо именно тази възрастова група е засегната.

Според Бялата книга на UNSCEAR от 2018 г. „Evaluation of Data on Thyroid Cancer in Regions Affected by the Chernobyl Accident":

В периода 1991–2015 г. са регистрирани над 19 000 случая на рак на щитовидната жлеза при хора, които са под 18 години към момента на аварията, в Беларус, Украйна и четирите най-замърсени области на Русия (Брянска, Калужка, Орловска и Тулска)
UNSCEAR експертно оценява, че около една четвърт (≈25%) от тези случаи се приписват на радиационното облъчване
При най-малките деца (0–4 години към 1986 г.) делът на свързаните с радиация случаи достига 60,5%
При възраст 4–9 години – около 30%
При 10–17 години – едва 2,6%

Снимка: OpenAI

В над 95% от случаите става въпрос за папиларен карцином, най-често срещаната форма рак на щитовидната жлеза. Голяма част от тях при деца са били агресивни, около 65% с разпространение към лимфни възли и 15% с далечни метастази към момента на диагноза, според 10-годишния анализ на украинско-американската кохорта (Bogdanova et al., British Journal of Cancer, 2015).

Смъртността е под 1%. До 2005 г. са документирани 15 смъртни случая сред над 4 000 диагностицирани, което прави този рак един от най-добре лечимите при ранно откриване.

Замърсяването на въздуха повишава риска от рак с 11%

Замърсеният въздух не засяга само белите дробове. Ново доклад установява, че повишава общия риск от рак с 11% и смъртността от рак на гърдата с 20%

3. Левкемия и кръвни ракови заболявания при ликвидатори

Групата от 530 000 регистрирани ликвидатори, работили в периода 1986–1990 г. с дози между 20 и 500 mSv (средно около 100 mSv), е една от най-внимателно проследяваните в радиационната медицина.

Според прегледа на Hatch & Cardis (2017) в European Journal of Epidemiology:

Установено е дозо-зависимо увеличение на левкемии (с изключение на хронична лимфоидна левкемия, която не се счита за радиационно индуцирана) при руските аварийни работници.
В периода 1986–1996 г. се наблюдава двукратно увеличение на левкемиите при работници, изложени на дози над 150 mGy
По-нови проучвания показват и повишен риск от хронична лимфоидна левкемия при високо изложени ликвидатори, нещо, което преди не се счита за радиационен ефект

Снимка: Canva

4. Радиационната катаракта е едно от най-важните научни открития след Чернобил

Преди Чернобил международните стандарти приемат, че рискът от радиационна катаракта (помътняване на лещата на окото) се повишава при дози над 150 mSv. Украинско-американското офталмологично проучване (Worgul et al.) променя това разбиране.

Резултатите:

Дози от едва 20 mSv могат да предизвикат радиационна катаракта
През 2011 г. Международната комисия по радиационна защита (ICRP) ревизира професионалния лимит за лещата на окото от 150 на 20 mSv годишно.
Това е сред най-значимите промени в радиационната защита през последните 30 години и засяга не само ликвидатори, а и медицинския персонал, работещ с рентгенови и други ядрени лъчения по целия свят

Увеличава ли радиацията от рентгенови изследвания риска от рак на гърдата?

Има ли връзката между медицинските образни изследвания и рака на гърдата и защо експертите продължават да насърчават редовните мамографии

5. Психични и психосоматични разстройства, „най-голямото обществено-здравно последствие"

Това е заключението, което стои във всички ключови международни доклади. Според доклада на Чернобилския форум „менталното здраве е областта, в която Чернобил засегна най-широк кръг хора".

Основни наблюдения:

Засегнатите популации имат двойно по-високи нива на тревожност в сравнение с контролните групи
Те са 3–4 пъти по-склонни да съобщават множество необясними физически симптоми и субективно лошо здраве (Bromet & Havenaar, преглед от 2007 г.)
Доказани са повишени нива на депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), генерализирана тревожност и медицински необясними физически оплаквания

Снимка: Canva

Според обобщителния преглед на Loganovsky et al. (2021) „Mental Health and Neuropsychiatric Aftermath 35 Years After the Chernobyl Catastrophe":

При ликвидаторите психично-неврологичните разстройства се появяват рано, около 3–5 години след аварията
При дози над 300 mSv те се развиват почти веднага
При дози 50–300 mSv – след около 2 години
При дози под 50 mSv – след около 10 години
Едва около 30 години след излагането показателите при ликвидаторите се изравняват с тези на контролните групи

Къде науката все още не дава окончателен отговор

Сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания при ликвидатори

Според обновения доклад на СЗО от 2016 г. и мета-анализа на Little et al. (2012):

Установено е повишение на сърдечно-съдовата смъртност при групи, изложени на йонизираща радиация, включително украинските ликвидатори
Това откритие променя тогавашното разбиране, че радиационно индуцирани сърдечно-съдови заболявания се появяват само при високи дози (над 500 mSv)
Множество други фактори допринасят за този риск, пушене, диета, физическа активност, стрес и общо здравословно състояние

Прегледът на Hatch & Cardis (2017) подчертава, че ако тези резултати бъдат потвърдени, могатда имат значителни последствия за обществено-здравните политики и стандартите за радиационна защита.

Снимка: Canva

Рак на гърдата при млади жени в най-замърсените райони

Прегледът на Hatch & Cardis (2017) съобщава за малко увеличение на рака на гърдата при млади жени в най-замърсените области на Беларус и Украйна. Това е една от малкото категории солидни ракови заболявания (различни от рака на щитовидната жлеза), при които има индикации за връзка с облъчването. Необходими са допълнителни проучвания за потвърждение.

Учени откриват генетични предпоставки за репродуктивните заболявания при жените

Нови открития могат да променят начина, по който се диагностицират и лекуват най-честите женски заболявания

Молекулярно-генетични последствия

Чернобилската банка за тъкани (Chernobyl Tissue Bank), създадена в периода 1998–2002 г., позволява безпрецедентни молекулярни изследвания.

Потвърдени открития:

Специфични хромозомни промени в радиационно индуцираните папиларни карциноми (т.нар. RET/PTC промени в по-голям дял от случаите)
ALK генни сливания при част от радиационно индуцираните карциноми (Arndt et al., 2018)

Спорни данни (нееднозначни резултати):

Нестабилност в зародишните клетки на потомците на ликвидаторите, едни проучвания (Dubrova et al., 1996, 2002) откриват седемкратно увеличение на ДНК мутациите, други не намират статистически значими различия
В обширно проучване на Yeager et al. (2021), публикувано в престижното списание Science, не са открити измерими наследствени генетични ефекти при децата на ликвидатори, заченати след аварията

Снимка: Canva

Митове срещу научни факти

В обществото циркулират множество твърдения за здравните последици след Чернобил, които не намират подкрепа в епидемиологичните данни:

Вродени малформации, свързани с радиацията: UNSCEAR (2001), потвърдено във всички следващи доклади, не открива измеримо увеличение на наследствените ефекти. Леко увеличение на регистрираните вродени малформации в Беларус се наблюдава както в „замърсените", така и в „незамърсените" области и се обяснява с подобрена регистрация и проследяване.

Снимка: Canva

Намалена раждаемост от радиационни причини: Получените дози са твърде ниски, за да повлияят на репродуктивното здраве. Намалената раждаемост в засегнатите региони се обяснява с медицински аборти от страх и емиграция на млади хора.

Епидемия от ракови заболявания (различни от щитовидния): Няма убедителни епидемиологични данни за статистически значимо нарастване на солидните ракови образувания в общата популация на засегнатите страни. UNSCEAR в доклада си от 2008 г. (Annex D) заключава, че извън значителното увеличение на рака на щитовидната жлеза при изложените в детска възраст и индикациите за повишена честота на левкемия и катаракта при работниците, няма ясно демонстрирано увеличение на солидните ракови образувания или левкемията в изложените популации.

Прогнозни оценки за допълнителни случаи на рак в Европа

Научната общност не е напълно единна по този въпрос, разликите идват от различни модели за оценка на риска при ниски дози радиация.

Консенсусна оценка (UN Chernobyl Forum, 2006): До 4 000 допълнителни смъртни случая от рак сред 600 000 най-изложени (ликвидатори, евакуирани, жители на най-замърсените зони).

Прогноза на IARC (Cardis et al., 2006): До 2065 г. в цяла Европа (570 млн. души) могат да възникнат:

15 700 случая на рак на щитовидната жлеза
25 000 допълнителни случая на други ракови заболявания
Със значителна несигурност в оценките

Алтернативна оценка (TORCH 2016, Ian Fairlie): 30 000–60 000 допълнителни смъртни случая от рак в Европа. Тази оценка се базира на различни рискови коефициенти и не получава консенсусна научна подкрепа.

Снимка: iStock

България след Чернобил: Какво показват данните

България е сред държавите, най-силно засегнати извън бившия СССР. Според проф. Георги Василев в книгата му „Радиоекология" (2005), радиоактивно замърсяване у нас е установено още два дни след аварията.

"Българският Чернобил" с нови разкрития: Как са разреждали силно радиоактивно мляко у нас?

Ние сме първи по заразяване на щитовидните жлези на децата и сме на първо място по общо облъчване на телата на хората, твърди проф. Димитър Вацов. Вижте какво разкри още той

Хронология на замърсяването:

28 април 1986 г. – първи измерими стойности в атмосферни проби
1 май 1986 г. (следобед) – пиково замърсяване по време на първомайската манифестация
6 и 13 май 1986 г. – вторични пикове, индикация за втори и трети радиоактивен облак
В деня на пиковото замърсяване има интензивни валежи с „петнист характер", което създава неравномерно замърсяване на територията

Рак на щитовидната жлеза: Случаите в световен мащаб се увеличават

Малките тумори в щитовидната жлеза често се откриват случайно. Научете кои видове рак са опасни, какво е свръхдиагноза и кога е нужно лечение

Превишение на средните месечни фонови стойности на радиоактивни атмосферни отлагания:

Северна България: 90–1 400 пъти
Южна България: 340–1 700 пъти
Планински райони: 1 300–31 000 пъти

Дозата за българското население според Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ):

Средна доза за първата година след аварията: 0,8 mSv
За сравнение: естественият радиационен фон в България е 2,4 mSv годишно
Разрешеният годишен лимит за работещи с източници на йонизиращи лъчения: 20 mSv

Официалната позиция на НЦРРЗ е, че анализът на проведените в България серия епидемиологични проучвания, при които са приложени международно признати биостатистически методи, не доказва влияние на чернобилската авария за възникване на рак на щитовидната жлеза, включително и при деца. Заключенията са в съответствие с международните оценки.

В България са направени 17 000 аборта и 14 080 инвитро процедури

Броят на ражданията продължава да намалява. Фондация призовава за национална програма за репродуктивно здраве

Социални последствия в България:

Над 2 000 желани аборта са направени след аварията само от страх от облъчване
Тогавашните власти не предупреждават населението за пиковото замърсяване.

Често задавани въпроси

Колко души загинаха от радиация след аварията в Чернобил?

Документираните (официални) преки смъртни случаи от остра лъчева болест са 28 души през 1986 г., плюс 2 при самата експлозия. Прогнозите на международни експерти за бъдещи допълнителни смъртни случаи от рак сред 600 000 най-изложени варират от около 4 000 (UNSCEAR/Чернобилски форум) до 30 000–60 000 в цяла Европа (TORCH 2016).

Какъв е основният здравен ефект, доказан след Чернобил?

Рак на щитовидната жлеза при деца и юноши, изложени на радиоактивен йод-131 чрез замърсено мляко. До 2015 г. са регистрирани над 19 000 случая, около една четвърт от които UNSCEAR приписва на радиационното облъчване.

Имаше ли последици за България след Чернобил?

Според НЦРРЗ средното облъчване на българското население за първата година след аварията е било около 0,8 mSv – под естествения годишен фон от 2,4 mSv. Българските епидемиологични проучвания не доказват влияние върху възникването на рак на щитовидната жлеза.

Как нарушенията в щитовидната жлеза влияят върху зачеването и бременността

Дисфункцията на щитовидната жлеза може да наруши репродуктивното здраве по няколко начина

Защо рак на щитовидната жлеза се появи именно при деца?

Щитовидната жлеза при децата е по-малка, с по-висок метаболизъм и по-активно концентрира йод. Освен това децата консумираха повече прясно мляко, замърсено с йод-131 от тревата, която ядоха кравите.

Имат ли наследствени последици децата на ликвидаторите?

Според последни изследвания (Yeager et al., Science, 2021) не са открити измерими наследствени генетични ефекти при децата на ликвидатори, заченати след аварията.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------