Броят на диагностицираните случаи на рак на щитовидната жлеза нараства, но смъртността от това заболяване остава на насъщите нива. Този парадокс поставя важен въпрос: наистина ли има повече болни или просто се откриват тумори, които никога няма да причинят сериозни здравословни проблеми?
Ръстът, който тревожи лекарите
От 1980 до 2017 година глобалната честота на рака на щитовидната жлеза се е увеличила значително, като много страни отчитат двойно и даже тройно повишение. В същото време обаче смъртността от това заболяване не показва съответен ръст, пише BBC.
Този феномен насочва вниманието към явлението, наречено „свръхдиагноза“, откриването на малки тумори, които вероятно никога няма да доведат до симптоми или да застрашат живота на пациента.
Основната причина за това увеличение се крие в широкото използване на образни изследвания, особено ехографията на щитовидната жлеза и шията.
Тези високочувствителни технологии могат да засекат дори най-малките възли, които преди остават незабелязани. Макар че частично има и реално увеличение на случаите в напреднал стадий, по-голямата част от новите диагнози са свързани с откриването на малки папиларни тумори, които растат изключително бавно и рядко представляват заплаха.
Какво представлява щитовидната жлеза и как възниква ракът
Щитовидната жлеза е малък, но изключително важен орган, разположен в предната част на шията. Формата ѝ прилича на пеперуда с два дяла – ляв и десен, свързани с тесна ивица тъкан. При повечето хора жлезата не се вижда и не се усеща на допир, но влиянието ѝ върху организма е огромно.
Този малък орган произвежда хормони, които регулират метаболизма, сърдечния ритъм, кръвното налягане и телесната температура. Когато щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони, човек може да изпита учестен пулс, безсъние, нервност и загуба на тегло. При недостатъчна хормонална активност се появяват умора, забавяне на реакциите и увеличаване на телесното тегло.
Ракът възниква, когато клетките в щитовидната жлеза започнат да растат неконтролируемо. Жлезата съдържа главно два типа клетки, фоликуларни клетки, които произвеждат щитовидни хормони, и С-клетки, които синтезират калцитонин, хормон регулиращ нивата на калций в кръвта. От всеки от тези типове клетки могат да се развият различни видове рак.
Какво може да причини развитието на рак на щитовиднаат жлеза
Излагането на радиация е единственият безспорно доказан рисков фактор, който може да бъде контролиран. Това включва както медицинска радиация при лечение на други заболявания, така и излагане на радиоактивно замърсяване от аварии или ядрени изпитания, обясняват от American Thyroid Association.
Нови изследвания обаче насочват вниманието и към други потенциални фактори. Затлъстяването се разглежда като възможна причина за увеличаване на риска, макар механизмът все още да се изучава.
Експозицията на различни вещества от околната среда също е обект на активни проучвания, тъй като химикалите, с които се сблъскваме ежедневно, могат да окажат влияние върху функцията на щитовидната жлеза.
Когато възелът на щитовидната жлеза не означава рак
Повечето изменения в щитовидната жлеза са доброкачествени. Увеличението на жлезата, познато като гуша, може да се дължи на хормонален дисбаланс или недостиг на йод в храненето, но рядко е свързано с рак.
Възлите в щитовидната жлеза са още по-чести, множество възрастни хора имат такива, без дори да знаят за тях. Само малка част от тези възли са ракови. Повечето са кисти, изпълнени с течност, или солидни възли, които все пак са доброкачествени. Дори когато възелът е солиден, което увеличава шанса за злокачественост, вероятността той да е рак остава ниска.
Видове рак на щитовидната жлеза
Папиларният рак на щитовидната жлеза е най-честият тип, представляващ около 80% от всички случаи. Тези тумори растат изключително бавно и обикновено засягат само един дял на жлезата. Макар понякога да се разпространяват към лимфните възли на шията, те рядко са фатални и се лекуват успешно при ранно откриване, поясняват специалистите от Cleveland Clinic.
Фоликуларният рак на щитовидната жлеза съставлява около 10% от случаите и е по-чест в региони с ниско съдържание на йод в храненето. Този тип рак рядко засяга лимфните възли, но може да се разпространи към белите дробове или костите. Прогнозата остава добра при повечето пациенти, макар и не толкова благоприятна, колкото при папиларния тип.
Медуларният рак на щитовидната жлеза е по-рядък, съставляващ под 5% от случаите. Той произлиза от С-клетките и може да бъде по-труден за откриване и лечение. Около една четвърт от случаите са наследствени и се появяват в семейства с генетична предразположеност.
Най-агресивният тип е анапластичният рак на щитовидната жлеза, който представлява само 2% от всички случаи. Този тип рак расте бързо, разпространява се лесно и е труден за лечение, често развивайки се от съществуващ папиларен или фоликуларен тумор.
Предизвикателството на свръхдиагнозата
Парадоксът между нарастващите диагнози и стабилната смъртност поставя медицинската общност пред сериозна дилема. От една страна, ранното откриване на рак е основен принцип в онкологията. От друга, откриването и лечението на малки тумори, които никога няма да причинят проблеми, излага пациентите на ненужни операции, потенциални усложнения и психологическо напрежение.
Решаването на този проблем изисква многостранен подход. Лекарите и здравните системи трябва да преоценят кога е наистина необходимо да се извършват образни изследвания на щитовидната жлеза. Понякога най-добрият подход при много малки възли е активното наблюдение вместо незабавна операция. Пациентите от своя страна трябва да бъдат информирани за рисковете и ползите от различните подходи, за да могат да вземат съзнателно решение за своето лечение.
Какво означава това за вас
Ако при преглед или случайно изследване откриете възел в щитовидната жлеза, не се паникьосвайте. Повечето възли са доброкачествени и много от тях изискват само периодично наблюдение. Разговорът с вашия лекар за размера, характеристиките и поведението на възела във времето е от ключово значение.
Важно е да знаете, че дори когато диагнозата е рак на щитовидната жлеза, прогнозата при повечето типове е изключително благоприятна. Съвременната медицина предлага ефективни методи за лечение, а петгодишната преживяемост при диференцираните форми на рака надхвърля 98%.
Профилактиката включва избягване на ненужно излагане на радиация, осигуряване на достатъчен прием на йод чрез храната и поддържане на здравословно тегло. Редовните медицински прегледи са важни, но не е необходимо да се извършват ехографии на щитовидната жлеза без конкретна медицинска индикация.
В крайна сметка, разбирането на баланса между навременна диагностика и избягване на свръхлечение е ключът към по-добра грижа за пациентите със заболявания на щитовидната жлеза.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
