Поне веднъж в живота си 34-годишният Матю Слейтър иска да усети ефекта на махмурлука. Но дори изпил бутилка водка, на следващата сутрин той се буди и се чувства добре.
„Който не ме познава, не ми вярва. Всеки очаква, че ако изпиеш една бутилка алкохолна „отрова", тялото ти ще реагира”, казва той за New York Times.
Даниел Адамс също никога не е чувствал гадене или треперене на сутринта след нощно излизане. Разказва, че една вечер е изпил шест кенчета Будвайзер, последвани от шест бири и още няколко шота (не помни колко)...
На следващата сутрин, докато приятелите му стават с особена трудност, 23-годишният мъж става в 6:30 сутринта и бяга шест километра!
Учените имат термин за хора като г-н Слейтър и г-н Адамс – „устойчиви на махмурлук“. През последното над десетилетие и половина се опитват да разберат защо някои хора се чувстват уморени и изцедени ден след пиене, а други не усещат нищо.
Трудно е да се определи точно колко хора са наистина устойчиви на махмурлук. Голяма част от изследванията разчитат на участниците в допитването да опишат агонията на собствения си махмурлук, но тази мярка е субективна.
Например, всеки човек усеща главоболието с различна степен на сила. Така някой с висок праг на търпимост може изобщо да не го спомене като симптом.
Първи опити
Едно от първите проучвания по темата е от 2008 г. Изследователите се натъкват на феномена случайно. Те опитват да разберат как прекаляването с алкохола се отразява на работата на хората на следващия ден. И в резултат откриват, че почти една четвърт от тях изобщо не страдат от махмурлук.
Тогава специалисти провеждат няколко варианта на проучването, анализирайки информация от стотици студенти в района на Бостън, както и сред военноморски служители в Швеция.
Новото проучване
Екипът държал участниците в лаборатория през нощта и давал на всеки човек достатъчно алкохол, за да повиши съдържанието в кръвта си до около 0,12 промила.
„С това количество тестваните са достатъчно опиянени”, обяснява Дамарис Рохсенов, професор по поведенчески и социални науки в университета Браун. Цяла нощ медицински специалисти наблюдават участниците и на всеки час проверяват реакциите им.
На сутринта изследователите задавали на участниците поредица от въпроси. По скала от едно до десет колко замаяни са били? Колко жадни? Колко силно е било гаденето? Колко зле се чувстват?
Експертите са разгледали и минали проучвания сред различни групи, включително ученици от гимназия, възрастни в селските райони, хора, подложени на лечение за алкохолизъм.
Резултатите от всички тези проучвания показват, че средно около една четвърт от тях не чувстват махмурлук. „Беше едно и също число отново и отново“, пише в анализа.
Как е възможно?
Главният въпрос е защо? Никой не разбира всички фактори, които причиняват махмурлука, което прави устойчивостта към това състояние трудна за изучаване материя. Но изследователите са изложили няколко теории, защо има късметлии с имунитет срещу махмурлука…
На първо място е генетиката, която помага да се определи скоростта, с която телата ни разграждат алкохола. Хората, които метаболизират алкохола по-бързо, са склонни да имат по-малко тежък махмурлук.
Генетиката изглежда играе по-голяма роля за някои народи, отколкото за други. Например, хората от източноазиатски произход често съобщават, че изпитват ужасен махмурлук, което може да се дължи на много ниски нива на ензим, който помага за преработката на алкохола и неговите токсични метаболити.
Според друга теория хората с по-слаба имунна система може да са по-податливи на махмурлук. Алкохолът може да предизвика възпаление – отчасти това е причината тежкият махмурлук да се чувства и като болест.
Хората, които са устойчиви на махмурлук, обикновено съобщават за ниски нива на тревожност като цяло, а тези които вече са стресирани или депресирани, са по-склонни да страдат след препиване, пишат още авторите на проучването.
Така в крайна сметка махмурлукът остава загадка. Изследователите все още не знаят дали хората, които имат по-тежък махмурлук, са по-податливи и на другите негативни ефекти на алкохола, както и дали устойчивостта към махмурлук ги кара да пият повече. Но така или иначе темата е сложна за изследване.
И без повече изпитания хора като Матю Слейтър си остават нещо като медицинско чудо.
От своя страна Матю знае, че приятелите му завиждат на живота му без махмурлук. Но също така се чуди дали би могъл да пие по-малко, ако се чувстваше ужасно на следващия ден като всички останали…
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
