Да обърнеш живота си на 180 градуса, да се погрижиш за себе си, да отслабнеш, да извървиш 3 пъти „Камино“ сам и да превърнеш грижата за другия в каузата на живота си. Това е Юлия Андонова, която тази седмица гостува в подкаста с Ивайло Везенков, а темата на разговора е как да помагаме на хората, за да бъдем щастливи.
„Почти целият ми съзнателен живот е минал в това да помагам на другите и да правя неща за другите и смея да твърдя, че съм щастлив човек. А това, че щастието и алтруизмът са свързани е научно доказано“, казва Юлия.
Пътища, които водят към щастието
Думите ѝ се подкрепят и от редица проучвания. Според изследване на Университета в Оксфорд и Университета в Борнмът (Being kind to others does make you slightly happier) и анализ на над 400 публикувани статии, добрините и актовете на помощ към другите имат пряка връзка с повишаване на субективното усещане за благополучие.
„За да бъдем истински щастливи, трябва първо да се отнасяме добре към себе си и да правим добрини“, казва Юлия.
Живот с кауза
Тя започва като доброволка към Българския червен кръст едва на 15-годишна възраст, което ѝ дава първия опит в подкрепата на различни групи и инициативи. След редица обучения и академична подготовка започва работа във фондация ПУЛС в Перник, която помага на хора, преживели насилие.
„В моята работа най-голямото щастие идва, когато видя финала на една изтория, която е започнала много тежко - с викове, насилие, крясъци, а е завършила добре, след като сме помогнали на хората“, разказва Юлия.
Преди години, в труден период, свързан със стрес, успява да се пребори и с наднорменото тегло и 3 пъти да извърви пътя Камино де Сантяго.
„В навечерието на 30-ия си рожден си взех една раница и себе си, за да търся себе си, но тръгнах, за да науча повече за онази Юлия, която не познавам, защото много често ние не си позволяваме да сме себе си и сами си слагаме прегради. Имаше много красиви моменти, много вяра, дори сълзи“, спомня си Юлия.
Това е времето, което дава на себе си, но след това отново се посвещава на каузите и доброволчеството, които също изискват много усилия, но както тя казва, че наградата си заслужава.
„Дори не мога да опиша радостта в очите на хората, на които помагаме. Радостта от това, че правят някои неща за първи път, да си купят диван за жилището, например, или да живеят спокойно и без насилие. Тези неща дават едно специално усещане в сърцето, което те кара да летиш“, казва Юлия.
Цялото интервю с Юлия Андонова пред Ивайло Везенков гледайте във видеото.
