Хроничната уртикария оказва годишна икономическа тежест от 39,2 млн. лева върху българското общество, установяват резултатите от анкетно проучване, представено на специална пресконференция с участието на водещи дерматолози, алерголози и представители на пациентски организации.
Анализът, базиран на данни от реалната клинична практика, показва, че дерматологичното заболяване представлява сериозен медицински, социален и икономически проблем за страната. От общата сума 23,8 млн. лева са преки разходи за лечение и грижи, докато останалите 15,4 млн. лева представляват непреки разходи, свързани със загуба на производителност.
Какво представлява хроничната уртикария
Хроничната уртикария е кожно заболяване, което се характеризира с повтаряща се поява на силно сърбящи обриви (уртики), които персистират повече от шест седмици.
Обривите могат да се появяват на различни части на тялото и да са придружени от подуване и зачервяване на кожата. При много пациенти заболяването се проявява с непредсказуеми епизоди, което сериозно влошава качеството на живот.
Причините за хронична уртикария могат да бъдат разнообразни, от автоимунни реакции и хронични инфекции до реакции към определени храни, лекарства или физически стимули. При значителна част от случаите обаче точната причина остава неизяснена, което прави диагностицирането и лечението особено предизвикателни.
26 000 души в България страдат от заболяването
Според представените данни хроничната уртикария засяга около 0,5% от възрастното население в България, приблизително 26 000 души, като около 70% от тях имат реално поставена диагноза. Заболяването се характеризира с повтаряща се поява на силно сърбящи обриви с продължителност повече от шест седмици.
"Хроничната уртикария е съвременният бич на човечеството", сподели на пресконференцията пациентката Мирела Петкова, която разказа за живота си със заболяването.
Проф. Жана Казанджиева подчерта, че болестта оказва силно негативно влияние върху качеството на живот на засегнатите. Тя влияе както на физическото, така и на емоционалното благосъстояние на пациентите, като нарушава способността им да бъдат активни и продуктивни в обществото.
Според д-р Симеон Узунов сред хората с болестта значително по-често се наблюдават депресия, тревожност и сериозни нарушения на съня.
"Проблемите на пациентите не се познават в дълбочина. За съжаление всички кожни заболявания са ад и обществото не е достатъчно добре запознато", коментира Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите активно в здравеопазването.
Закъсняла диагноза и остарели терапии
Една от основните причини за високите разходи е фактът, че реалната терапевтична практика в България значително се отклонява от международните стандарти за лечение на хронична уртикария.
Проф. Мария Стаевска потвърждава, че диагнозата често идва късно, близо 2 години е периодът между първите симптоми и диагностицирането на пациентите. Преди да получат правилната диагноза, те посещават средно 5 различни специалисти. Това забавяне е свързано със значителни разходи за различни, често излишни изследвания. Само разходите за поставяне на точна диагноза, заплатени от самите пациенти, достигат 6,3 млн. лева.
След диагностициране се оказва, че прилаганите конвенционални терапии често са недостатъчно ефективни, което води до рецидиви и употреба на кортикостероиди. Продължителното лечение с тях носи сериозни рискове за здравето, породени от системни странични ефекти.
България е единствената страна в Европа без финансирано лечение
Въпреки сериозността на заболяването, достъпът до съвременни биологични терапии в България остава ограничен. Основна причина за това е липсата на финансиране от НЗОК, което ги прави на практика недостъпни за повечето пациенти. Това поставя България сред страните с най-нисък дял на биологично лечение в Европа.
"Българският лекар знае как се лекува уртикария. Въпросът е дали може да го практикува. Единствената държава, в която пациентите заплащат лечението за хронична уртикария е България", заяви проф. Развигор Дърленски. "Ето защо и усилията ни са насочени към това нашите пациенти да имат равни права, както са равни в страданието си със западноевропейските или американските пациенти."
Инвестиция с 236% икономическа възвръщаемост
Анализът показва, че възможността за модерно лечение е инвестиция с потенциална икономическа възвръщаемост от 236%. Инвестирането в по-добър контрол на заболяването води до по-висока продуктивност и по-ниска обща икономическа тежест за страната.
Експертите препоръчват въвеждането на национална стратегия за съвременен подход в лечението на хронична уртикария, включваща навременна диагностика, пълна замяна на антихистамините от първо поколение с такива от второ поколение, ограничаване на употребата на кортикостероиди само до кратки курсове, навременно въвеждане на биологична терапия при неповлияване от антихистамини и осигуряване на финансирано от НЗОК лечение.
Доц. Гриша Матеев и проф. Снежина Василева акцентират върху необходимостта лечението на уртикарията да бъде включено в позитивния лекарствен списък на НЗОК. Проф. Тодор Попов допълва, че в световен мащаб се проучват много нови молекули в тази област, което е добра новина за всички пациенти.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
