Изненадващи научни открития преобръщат представите за връзката между съня и когнитивното развитие при тийнейджърите.
Екип от учени установява, че не само количеството, но и времето за лягане играе ключова роля за умственото развитие на подрастващите. Резултатите показват категорично, че по-ранният сън и по-дългата почивка водят до по-добра мозъчна функция в сравнение с тези, които пренебрегват редовния сън.
Това затвърждава нуждата от стриктна рутина за пълноценна почивка и подчертава сериозните последици от липсата на сън в юношеството, когато мозъкът е в процес на активно развитие, пише The Guardian.
Какво казва науката
За да се установи важността от качеството на редовния дълъг сън, се провежда проучването Adolescent Brain Cognitive Development (ABCD), което представлява мащабен и дългосрочен експеримент за проследяване на мозъчното развитие и връзката му със съня.
Учени анализират данни от над 3200 тийнейджъри. Участниците носят фитнес гривни, чрез които се събират обективни данни за сънните им навици. Паралелно с това те преминават през мозъчни скенери и когнитивни тестове.
Изследваните младежи са разпределени в три групи:
- Едната група заспива най-късно, става най-рано и спи средно 7 часа и 10 минути.
- Втората спи със 7 минути повече, а
- третата, която се отличава с най-ранно заспиване, най-нисък пулс по време на сън и средно 7 часа и 25 минути, показва най-добри резултати.
Макар разликите в продължителността да са минимални, представянето на участниците по време на когнитивните задачи категорично потвърждава, че тийнейджърите, които спят най-дълго, демонстрират и най-впечатляваща мозъчна активност. Това явление се наблюдава при всяко едно задание, включително при речникови задачи, четене с разбиране, решаване на проблеми и концентрация. Представянето на групата, която спи най-кратко постоянно отчита най-слабите когнитивни показатели.
„Дори разлики от порядъка на четвърт час между най-добрите и най-лошите спящи показват видими отражения върху структурата и активността на мозъка, както и върху представянето при когнитивни тестове“, е заключението на екипа, провел изследването.
Биологията на съня в юношеството
По време на сън мозъкът обработва и съхранява спомени, процес от ключово значение за ефективното учене, тъй като то често изисква запомнянето на голямо количество информация.
Освен паметта, добре структурираната нощна почивка подпомага и способността за преработване на информация, твърдят проучвания в областта на неврологията.
Важно е да се отбележи, че именно в юношеските години тази зависимост се проявява най-ясно. Това означава, че това е период, в който мозъкът изисква повече сън.
За съжаление днешните тийнейджъри често имат нередовна програма на сън или не отдават значението, което заслужава темата за качествената почивка, обикновено заради различни социални и технологични фактори.
Бариери пред здравословния сън
Сред основните препятствия за качествения сън се откроява използването на екрани в късните часове. Светлината от мобилни устройства забавя производството на мелатонин, хормонът на съня.
Към това се добавя и ранното ставане за училище, което създава несъответствие между биологичния часовник и социалните изисквания, явление, известно като „социален джетлаг“.
„Един от страничните ефекти на високата еволюция на човешкия мозък е повишената зависимост от съня, особено в периоди на развитие“, сочат експертите. Изкуственото скъсяване на съня в делнични дни води до компенсиране през уикендите, процес който не възстановява напълно загубената почивка.
Какво би могло да се промени
Липсата на информираност по темата от страна на самите тийнейджъри е една от причините за тяхната неглижираност. За да се промени това експертите предлагат няколко съвета:
Интегриране на темата за съня в училищното образование. Например като се създаде програма, която да предлага конкретни стратегии за подобряване на навиците на сън сред ученици, от ограничаване на екраните вечер, до въвеждане на редовна физическа активност.
Освен препоръките как да увеличат нощната си почивка, учениците биха разбрали, защо подобни промени са наложителни.
Малки изменения, които лесно могат да се интегрират във всекидневната рутина, могат също да допринесат към подобряването на мозъчната функция у младежите:
- Установяване на стабилна рутина преди лягане,
- избягване на кофеин и
- физическа активност в края на деня.
Тези практики вече се използват в образователни и терапевтични среди в различни страни по света и имат голям успех сред тийнейджърите. Експерименти със забавено начало на учебните занятия в някои училища също водят до положителни резултати.
Качественият сън се утвърждава не просто като фактор за здраве, а като основа за когнитивен напредък и оптимално развитие при подрастващите. Дори малки, но системни разлики в съня могат да окажат дългосрочно влияние върху мозъка.
В свят, който често поставя продуктивността над почивката, не трябва да се забравя необходимостта от пълноценна почивка за постигане на здравословен начин на живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
