Същите особености на вниманието, които правят ежедневието с ADHD трудно, може да подхранват и способността за оригинални идеи.
Това е тезата на ново проучване, публикувано в списание iScience, което разглежда общите мозъчни механизми зад ADHD и креативността. Авторите, водени от невролога д-р Радва Халил от Constructor University в Германия, твърдят, че така нареченото разсеяно (дефокусирано) внимание не е само дефицит, но при подходящо насочване то може да отвори път към творческо мислене. Нещо повече, според тях арт терапията при ADHD, рисуване, музика, танци, може един ден да се превърне в допълнение към стандартното лечение.
Темата е актуална и у нас, хиперактивността с дефицит на вниманието засяга близо 8% от децата по света, а родителите и учителите все по-често търсят подходи отвъд медикаментите.
Защо ADHD и креативност вървят ръка за ръка?
Проучването, озаглавено „Attention Unleashed: creative therapy for thoughtful transformation“, е обзорна публикация, която обединява данни от неврологията, психологията и арт терапията. Съавтори са изследователи от няколко френски научни института.
Основният извод е, че вниманието и креативността разчитат на едни и същи невронни мрежи. Пример за това е свободното асоциативно мислене, способността идеите да „скачат“ в неочаквани посоки. Тя е в основата на творческите прозрения, но същите модели на мозъчна активност се свързват и с разсейване, блуждаене на мислите и други поведения, характерни за ADHD.
„Има тенденция състояния като ADHD да се разглеждат единствено през призмата на дефицита, какво не е наред, какво липсва, какво трябва да се поправи“, коментира д-р Халил. „Невродивергентните модели на внимание не са просто проблеми. Те могат да отворят пътища към силно творческо мислене, когато бъдат насочени правилно.“
Какво представлява „по-широкият прожектор“ на вниманието?
За да обясни механизма, д-р Халил използва образа на прожектор. При повечето хора лъчът на вниманието е тесен и осветява едно нещо. „Мозъкът с ADHD има по-широк прожектор, приема повече информация наведнъж“, посочва тя. „Това прави рутинните задачи, изискващи концентрация, трудни. Но същият по-широк поглед, или дефокусирано внимание, насърчава изследователското мислене и новите комбинации от идеи, които подхранват креативността.“
С други думи, широкото поле на вниманието пречи, когато задачата изисква съсредоточаване върху една цел, например домашно по математика. Но именно то улеснява изследването на повече идеи и откриването на неочаквани връзки между тях, което е сърцевината на всяко творчество.
Тук авторите правят важно уточнение, че не става дума за романтизиране на диагнозата. ADHD остава състояние, което реално затруднява ученето, работата и отношенията. Идеята е, че силните и слабите страни имат общ невробиологичен корен и това открива нови възможности за подкрепа.
Може ли изкуството да „тренира“ мозъка при ADHD?
Практическото послание на проучването е свързано с нефармакологичните подходи при ADHD. Според авторите творческите занимания, като рисуване, музика, танци, писане, дори видеоигри, предлагат структуриран начин разсеяното внимание да бъде насочено и изследвано, вместо потискано.
Хипотезата е, че когато детето се „изгуби в момента“ по време на рисуване или свирене, то всъщност ангажира същите мозъчни кръгове, отговорни за контрола на вниманието. С времето това би могло да укрепи мрежите за концентрация и самоконтрол и да повлияе на модели, свързани с импулсивност и хиперактивност.
„Автентичното творческо изразяване е много повече от приятно разсейване“, подчертава д-р Халил. „То е тренировка за мозъка. За едно дете с ADHD преживяването да потъне в създаването на изкуство или в свиренето може реално да укрепва способността му да се концентрира, като работи с естествения му когнитивен стил, а не срещу него.“
Важно е да се отбележи, че към момента това е научно обоснована хипотеза, а не доказан метод на лечение. Самите автори признават, че връзката между вниманието и креативността все още не е напълно изяснена, и предлагат рамка за бъдещи изследвания, интердисциплинарни екипи, нови методологии и дългосрочни проучвания, които да проследят промените във времето.
Какво означава това за родителите?
Проучването не препоръчва спиране или замяна на назначена терапия. Ако детето ви има диагноза ADHD, лечебният план се определя от детски психиатър или невролог. Това, което новите данни подсказват, е, че творческите занимания, уроци по музика, рисуване, танци, не са „загуба на време за концентрация“, а потенциално полезна част от ежедневието на детето. Изборът на дейност е добре да следва интереса на самото дете, именно удоволствието и потапянето в заниманието изглеждат ключови за ефекта.
ADHD и креативност споделят общи мозъчни механизми, а разсеяното внимание има и своята силна страна, способността за нестандартни идеи. Според учените изкуството, музиката и танците може да помогнат за укрепване на вниманието при деца с ADHD, но това остава хипотеза, която предстои да бъде проверена в клинични проучвания. Насърчавайте творческите интереси на детето, без да ги възприемате като алтернатива на професионалната помощ.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
