Защо едно дете със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) не може да се съсредоточи, друго не може да спре да се движи, а трето избухва при най-малкото предизвикателство?
Нова научна разработка предлага отговор, който може да промени начина, по който разбираме и лекуваме Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Според изследване, публикувано в края на февруари 2025 г., съществуват не един, а три биологично различими типа ADHD, всеки с уникален неврологичен подпис в мозъка.
Едно разстройство, три различни мозъка
Досега диагностиката на ADHD се базира изцяло на поведенческа оценка. Сканирания на мозъка не са част от стандартния диагностичен процес, факт, който нерядко озадачава родителите.
„Родителите често питат: „Няма ли да направите някакви изследвания?", но това е легитимният подход към момента", обяснява д-р Стивън Плищка, психиатър от Университета на Тексас.
Международен екип от изследователи от Китай, САЩ и Австралия анализират мозъчни скенери на 446 деца с ADHD. Изследователите изучaват сивото вещество, мозъчната тъкан, богата на неврони, която е от ключово значение за предаването на информация. Резултатите установяват три групи с различни разлики в мозъчната свързаност, т.нар. биотипове.
Трите типа ADHD: Какво установява изследването
Биотип 1: Тежка комбинирана форма с емоционална дисрегулация
Първият биотип засяга мозъчните вериги, свързани с емоционална дисрегулация и самоконтрол, по-специално префронталния кортекс и палидума. Децата в тази група показват едновременно силно изразена невнимателност, хиперактивност и импулсивност, съчетани с интензивни емоционални реакции.
Д-р Манприт Сингх, детски психиатър от UC Davis Health и съавтор на изследването, описва това като „претоварен контролен център". Системите за емоционален и импулсен контрол са подложени на огромен натиск.
Какво означава това на практика: Чести избухвания, промени в настроението, агресия. Според д-р Плищка тази група е най-изложена на риск от развитие на бъдещи психични проблеми, депресия, тревожност, биполярно разстройство.
Изследователите смятат, че тази група се нуждае от най-ранна клинична намеса от трите типа.
Биотип 2: Предимно хиперактивен и импулсивен
При втория биотип доминират хиперактивността и импулсивността, а трудностите с концентрацията са по-слабо изразени. Д-р Сингх описва мозъчните процеси при тези деца като „задръстване в импулсната верига", педалът за газ е натиснат, а спирачката закъснява.
Нарушена е свързаността между предния цингуларен кортекс, регион, отговорен за мониторинг на грешки и поведенчески „стоп сигнали" и веригата за импулсен контрол.
Какво означава това на практика: Детето прекъсва разговори, отговаря преди да е чуло въпроса, действа без да мисли. Проблемът не е в неспособността да се фокусира, а в невъзможността да „спре" навреме.
Биотип 3: Предимно невнимателен тип
Третият биотип е свързан с нарушения в горния фронтален гирус, регион, поддържащ работната памет и трудностите с концентрацията. При тези деца хиперактивността почти липсва, доминира единствено невнимателността.
Това е и най-трудно забележимата форма на разстройството. Д-р Плищка отбелязва, че този тип се среща по-често при момичета и нерядко остава незабелязан с години, тъй като децата не са „проблемни" в класната стая.
Важно: Именно тук се крие една от причините симптомите на ADHD при момичета толкова често да се пропускат или приписват на тревожност.
Защо тези открития са важни за лечението на ADHD
Едно от най-честите оплаквания на семействата е, че намирането на правилното лечение е дълъг процес на проба и грешка. Ако откритите биотипове бъдат потвърдени в бъдещи изследвания, те могат да помогнат на клиницистите по-точно да насочват пациентите към подходящо лечение.
„Искам тoва проучване да сигнализира на хората, че е по-сложно от просто да го наречем ADHD", казва д-р Сингх. „Може да е много по-комплицирано от това."
Д-р Мелиса ДелБело, детски психиатър от Университета на Синсинати и съавтор на изследването, допълва: „Хубаво е да имаме данните, които показват, че клиничните ни впечатления, базирани на години лечение, имат биологична валидност."
Важно е да се отбележи, че биотиповете не са нови диагностични категории. Диагнозата ADHD остава клинична и се базира на поведенческа оценка, а не на мозъчни скенирания. Откритията тепърва предстои да бъдат потвърдени в допълнителни изследвания.
Разстройството с дефицит на вниманието отдавна е „домашно" понятие, но новото изследване напомня, че зад един етикет може да се крият множество различни реалности. Трите биотипа на ADHD, установява чрез анализ на мозъчната свързаност при стотици деца, предлагат научна основа за нещо, което клиницистите са усещат интуитивно от години.
Въпреки че мозъчните скенери все още не са диагностичен инструмент, тези открития са важна крачка към по-персонализирано и ефективно лечение на менталното здраве при деца.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници
- Mole, B. (2025, февруари). „Според ново проучване на мозъка може да има 3 различни типа ADHD“. National Geographic.
- Авторски колектив. (2025). Невробиологични биотипове при ADHD: неврологично изследване на сивото вещество и мозъчната свързаност при деца. JAMA Psychiatry.
