Как се диагностицира Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни и деца

Трудно концентриране, импулсивни реакции, усещане за постоянна вътрешна напрегнатост или невъзможност за организиране на ежедневните задачи, са все симптоми, които често се подценяват или обясняват с „разсеяност“ и стрес. В действителност обаче те могат да бъдат част от клиничната картина на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) - едно от най-разпространените невроразвитийни разстройства в световен мащаб.

Снимка: Canva

Специалистите подчертават, че ADHD не е състояние, което засяга единствено детската възраст. Все повече данни показват, че симптомите често продължават и в зряла възраст, като при много хора диагнозата се поставя късно, след години на трудности в училище, работата или личните отношения.

Как се поставя диагнозата при деца и възрастни и кои са критериите, по които лекарите разграничават разстройството от обичайните поведенчески особености?

Какво е ADHD и кого засяга?

ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е състояние, което засяга способността за концентрация, контрол на импулсите и регулиране на активността. Според данни на Световната здравна организация (СЗО), разстройството засяга между 5% и 7% от децата в световен мащаб, а при значителна част симптомите продължават и в зряла възраст.

Важно е да се разбере, че ADHD не е въпрос на лоши обноски или слаба воля, това е неврологично разстройство с доказана биологична основа.

Снимка: Canva

Видове ADHD: Не всички случаи изглеждат еднакво

Специалистите разграничават три основни типа:

Предимно невнимателен тип – трудност при концентрация, честа забравяне, лесно разсейване; по-чест при момичета и жени.
Предимно хиперактивно-импулсивен тип – постоянна двигателна активност, трудност при изчакване, прибързани решения.
Комбиниран тип – наличие и на двете групи симптоми; най-честата форма.

Хората със синдром на дефицит на вниманието се самолекуват с никотин

Никотинът подобрява когнитивните функции и регулирането на поведението при хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, твърдят проучвания

Как се диагностицира ADHD при деца?

Диагнозата при деца изисква комплексна оценка от специалист: педиатър, детски психиатър или невролог. Не съществува единен тест, който да потвърди или отхвърли ADHD. Вместо това, процесът включва:

Критерии за диагноза (DSM-5)

Според Диагностичното и статистическо ръководство за психични разстройства (DSM-5), за да се постави диагноза при дете под 16 години, трябва да са налице поне 6 от 9 симптома в съответната категория (невнимание или хиперактивност/импулсивност), като те:

Присъстват повече от 6 месеца;
Проявяват се в поне две различни среди (вкъщи и в училище);
Влияят негативно на ежедневното функциониране;
Не се обясняват по-добре с друго разстройство.

Снимка: Canva

Какво включва оценката?

Подробен разговор с родители и учители.
Стандартизирани въпросници.
Наблюдение на поведението.
Изключване на други причини (проблеми със зрението или слуха, тревожност, нарушения на съня).

Липсата на сън и как влияе на концентрацията на децата в училище

Нарушена памет, агресия и хиперактивност са само част от последиците на недостатъчния сън при подрастващите. Съвети как родителите могат да помогнат

Диагностика на ADHD при възрастни: По-трудна и по-забавена

При възрастни с ADHD симптомите могат да изглеждат различно – хиперактивността често намалява, но невниманието и импулсивността остават. Според проучвания, голяма част от възрастните с ADHD получават диагнозата едва след 30-годишна възраст.

Типични признаци при възрастни включват:

Хронична дезорганизация и затруднено управление на времето;
Отлагане и трудност при завършване на задачи;
Импулсивни решения в работата или личния живот;
Емоционална нестабилност и ниска устойчивост на стрес;
Проблеми в отношенията поради забравяне или непоследователност.

Диагностичният процес при възрастни включва клинично интервю, преглед на историята от детството и специализирани оценъчни скали.

Снимка: Canva

Кога е нужна специализирана помощ?

Ако разпознавате горепосочените симптоми при себе си или детето си, не се самодиагностицирайте. Потърсете консултация с личния лекар, който може да насочи към подходящ специалист: психиатър, невролог или клиничен психолог.

Ранната диагноза и навременната подкрепа могат значително да подобрят качеството на живот в училище, на работното място и в личните отношения.

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е реално, добре проучено разстройство, което засяга хора от всички възрасти. Диагнозата изисква внимателна оценка от специалист и не може да се постави само въз основа на един симптом или тест. Ако имате съмнения, консултирайте се с Вашия лекар и направете първата стъпка към по-добро разбиране на себе си или на детето си.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—-------------------------------------------------------------------------------