Той може да расте години наред, скрит дълбоко в тялото, без да издаде и един симптом, докато не стане достатъчно голям, за да причини проблем. Аденокарциномът, известен още като „ракът на кухините", е сред най-разпространените форми на онкологично заболяване и може да се развие на изненадващо много места: бял дроб, простата, дебело черво, панкреас, стомах, хранопровод, матка и дори апендикс.
Но какво всъщност обединява тези толкова различни тумори под едно име? И има ли симптоми, общи за всички тях? Според специалистите от онкологичния център MD Anderson в Тексас, отговорът се крие още в най-ранните етапи на човешкото развитие. Ето 6 ключови неща, които си струва да знаете.
1. Какво превръща един рак в аденокарцином?
Отговорът започва от ембрионалното развитие. Човешкият зародиш има два основни типа изходна тъкан, от които по-късно се изграждат различните части на тялото.
Ектодермалната тъкан формира кожата, мускулите, костите, ставите и съединителната тъкан като сухожилия, връзки и хрущяли. Ендодермалната тъкан, от друга страна, изгражда много от вътрешните органи, панкреас, простата, храносмилателен тракт, както и лигавицата, която покрива вътрешните повърхности на тялото, включително кухите органи и кухините, като стомаха и дебелото черво.
Именно тук е ключът: аденокарциномът може да се развие навсякъде, където има ендодермална тъкан. Оттам идва и популярното му название – рак на кухите органи.
2. Как се развива аденокарциномът?
Когато сме много малки, почти всички клетки в тялото ни съдържат едни и същи гени, тези, които сме наследили по равно от двамата си родители. С времето обаче два основни фактора започват да рушат целостта на тези гени.
Първият е начинът на живот, какво ядем, дали употребяваме алкохол или тютюн, колко се движим. Вторият е околната среда, химикалите, на които сме изложени чрез продуктите, които използваме, въздуха, водата и храната. Тук влизат пестицидите по културите, хормоните в рибата и месото, консервантите в преработените меса, както и UV лъчението от слънцето.
С течение на времето тези фактори могат да нанесат толкова сериозно увреждане на гените, че те вече не са в състояние да се възстановяват сами. Когато това се случи, резултатът може да бъде рак.
Защо обаче аденокарциномите се появяват на различни места? ДНК-то ни е едно и също навсякъде, но е „сгънато" по различен начин в различните тъкани. Имаме около 22 000 гена, но панкреасът например не се нуждае от всичките, а само от около 500. ДНК нишките са нагънати така, че точно тези гени да са лесно достъпни. И именно те се увреждат, което води до генетични мутации и рак.
3. Защо често се диагностицира късно?
Нормално гените са изключително устойчиви и способни да се самовъзстановяват. Затова външните въздействия трябва да са значителни и продължителни, за да причинят трайна вреда. Това обяснява и защо ракът се диагностицира много по-често при възрастните хора, отколкото при младите.
За съжаление, много аденокарциноми се откриват в напреднал стадий. Причината е проста: голяма част от тях растат на места, скрити дълбоко в тялото. При кожния рак едно петно, което променя цвета си или кърви, се забелязва бързо. Но рак на дебелото черво или на матката може да расте с години, без да даде признак, докато не блокира например червото.
Точно затова ранният скрининг и превенцията при заболявания като рака на дебелото черво и ендометриума са от решаващо значение.
4. Кои са симптомите на аденокарцинома?
Не всички аденокарциноми са еднакви, затова и симптомите варират според местоположението на тумора. Ето някои от най-честите онкологични симптоми при разпространените форми:
- Бял дроб: упорита кашлица, болка в гърдите, хрипове, ръждиво оцветени храчки
- Дебело и право черво: трайна диария или запек, кръв в изпражненията, ректално кървене
- Простата: затруднено изпразване на пикочния мехур, болезнено уриниране, кръв в урината, еректилна дисфункция
- Панкреас: жълтеница, тъмна урина, светли изпражнения, подуване
- Хранопровод: затруднено преглъщане, киселини, връщане на храна, упорито хълцане
Освен това има и общи предупредителни знаци. Силна умора, необяснима загуба на тегло или значителни промени в апетита, които продължават повече от няколко седмици, са повод за консултация с лекар. Те могат да са симптом на много различни видове рак, не само на аденокарцинома.
5. Как се лекува аденокарциномът?
Лечението зависи от няколко фактора, какъв е видът на рака, къде е разположен и колко е напреднал.
Химиотерапията все още се използва при много форми на аденокарцином. Важно е обаче да се знае, че лекарствата за карцином на панкреаса могат да са съвсем различни от тези за рак на белия дроб или стомаха. Когато първите противоракови лекарства били открити, лекарите ги изпробвали срещу всеки тип рак. С времето станало ясно, че определени лекарства действат само срещу определени видове тумори.
Тук идва и обратната страна на химиотерапията: тя не е достатъчно „умна", за да атакува само раковите клетки, и затова често има странични ефекти като гадене и диария.
6. Кои са най-новите постижения в диагностиката и лечението?
Според специалистите от MD Anderson, два пробива променят бъдещето на борбата с аденокарцинома.
Първият е течната биопсия, забележителна стъпка напред в ранното откриване. Когато раковите клетки умират, те буквално „изливат" съдържанието си в кръвообращението, а някои произвеждат специфични протеини и ензими. Днес вече има кръвни тестове, които откриват тези вещества и позволяват туморите да бъдат намерени по-рано. А ракът е най-лесно лечим именно когато е уловен навреме. Експертите очакват подобни кръвни тестове скоро да станат част от годишните профилактични прегледи.
Вторият пробив е в самото лечение. Имунотерапията и таргетната терапия постепенно изместват химиотерапията. За разлика от химиотерапията, която просто пречи на клетъчните процеси, клетъчните терапии, като CAR-T клетъчна терапия, ваксини и инхибитори на имунните контролни точки, манипулират самата имунна система.
Според специалистите имунната система е „най-мощното лекарство срещу рака". Тъй като науката разбира все по-добре клетъчните механизми на тумора, се разработват лекарства, насочени срещу конкретните двигатели на рака на белия дроб, дебелото черво и панкреаса.
Това е и посоката на бъдещето: персонализирана медицина в онкологията, при която лечението е съобразено с конкретния пациент и тумор.
Аденокарциномът, или „ракът на кухините", обединява група тумори, които възникват от ендодермалната тъкан и могат да засегнат много органи. Развитието му е резултат от натрупано увреждане на гените под влияние на начина на живот и околната среда. Тъй като често расте скрито и се открива късно, ранният скрининг и превенцията остават най-силното оръжие. А с напредъка на течната биопсия, имунотерапията и таргетната терапия бъдещето на лечението изглежда все по-персонализирано и обнадеждаващо.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
