Есента е сезонът, в който личните лекари получават най-много заявки за профилактика. Логиката е проста,  профилактичните кръвни изследвания остават най-евтиният начин да откриете заболяване, преди то да даде симптоми.

В мрежата обаче циркулират списъци с по осем, десет и повече „задължителни“ годишни теста. Част от тях стъпват върху солидни доказателства. Друга част не издържат проверка.

Разликата не е академична. Излишните изследвания раждат фалшиво положителни резултати, ненужна тревожност и каскада от последващи процедури.

Защо годишните кръвни изследвания изобщо имат значение?

Повечето хронични заболявания се развиват безсимптомно с години. Високата кръвна захар, повишеният LDL холестерол и ранното бъбречно увреждане почти никога не болят.

Снимка: iStock

По данни на НСИ през 2025 г. 60,9% от всички смъртни случая у нас се дължат на забоялвания на органите на кръвообращението. Коефициентът на смъртност достига 942,2 на 100 000 души.

Точно тези състояния се проследяват най-лесно чрез кръвен тест. Един липиден профил и една кръвна захар дават на лекаря достатъчно, за да изчисли сърдечно-съдовия ви риск.

Кои изследвания формират доказателственото ядро?

Международните експертни органи се обединяват около сравнително кратък списък:

  • Пълна кръвна картина (ПКК), разкрива анемия, инфекции и хематологични отклонения.
  • Кръвна захар на гладно или HbA1c, скрининг за диабет и предиабет. Американската работна група по профилактика (USPSTF) препоръчва изследване на всеки 3 години. Обхватът включва хора на възраст 35–70 години с наднормено тегло или затлъстяване.
  • Липиден профил, общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди за оценка на сърдечносъдовия риск.
  • Чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ), сигнализират за стеатоза, възпаление или лекарствено увреждане.
  • Бъбречни показатели (креатинин, урея), критични при диабет и хипертония.
  • Общо изследване на урина, евтин и изненадващо информативен тест.

Снимка: Canva

Това ядро покрива заболяванията с най-голяма тежест за населението. Всичко извън него се назначава по показания, а не по подразбиране.

Кои популярни тестове не са нужни на всеки всяка година?

Витамин D. Дефицитът наистина е широко разпространен. Обединен анализ на 308 проучвания със 7,9 млн. участници установява, че около 18% от европейците имат стойности под 30 nmol/l. Въпреки това USPSTF заключава, че „наличните доказателства са недостатъчни, за да се оцени балансът между ползите и вредите от скрининг за дефицит на витамин D при безсимптомни възрастни“.

Тиреоидни хормони (TSH). Оценката е същата. Работната група не открива достатъчно доказателства в подкрепа на рутинен скрининг за тиреоидна дисфункция при хора без оплаквания.

Витамин B12. Изследването има смисъл при конкретни групи, хора над 60 години, вегани, пациенти на метформин или след стомашно-чревни операции. Като универсален годишен тест ползата му не е доказана.

Нито едно от трите не е вредно само по себе си. Въпросът е друг, ще промени ли резултатът решението на лекаря. При безсимптомен човек отговорът често е „не“.

Какво покрива НЗОК и на каква честота?

Всеки здравноосигурен над 18 години има право на един безплатен профилактичен преглед годишно при личния лекар. Той включва анамнеза и статус, индекс на телесна маса, кръвно налягане, ЕКГ и изследване на урина с тест-лента.

Снимка: Canva

Лабораторните пакети обаче не са ежегодни. Те се отпускат по възраст и пол:

  • 20–65 години: ПКК, чернодробни ензими, бъбречни показатели и урина, веднъж на 5 години.
  • След 40 години: липиден профил и оценка на сърдечносъдов риск, веднъж на 5 години.
  • Над 65 години: ежегодна кръвна картина.
  • Мъже над 45 години: ежегодно изследване на PSA.

Обхватът се променя с всеки Национален рамков договор. Затова актуалната информация идва от личния лекар, а не от миналогодишна публикация.

Как да се подготвите, за да са точни резултатите?

Голяма част от „странните“ отклонения се дължат на подготовката, а не на заболяване. Няколко правила спестяват повторни изследвания:

  • Гладуване 8–12 часа преди кръвна захар и липиден профил. Водата е разрешена.
  • Без алкохол 24 часа преди чернодробни ензими, дори умерена доза изкривява стойностите.
  • Без тежко натоварване в предходния ден. Интензивната тренировка повишава някои мускулни и чернодробни показатели.
  • Уведомете лаборанта за приемани лекарства и хранителни добавки. Здравните власти изрично предупреждава, че високите дози биотин изкривяват резултатите от редица имунологични тестове, сред които TSH и тропонин.

Снимка: Canva

Кръв се взема сутрин, обикновено между 7 и 10 часа. Така резултатите остават сравними с референтните стойности.

Годишният профилактичен преглед си струва времето. Стойността му обаче идва от няколко добре подбрани показателя, не от дълъг списък скъпи тестове.

Кръвна картина, захар, липиди, черен дроб и бъбреци покриват основния риск за повечето хора. Витамин D, TSH и B12 се назначават при симптоми или ясен рисков профил.

Интерпретацията на всеки резултат остава работа на лекаря. Отклонение в един показател само по себе си не е диагноза.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Национален статистически институт. Умирания по причини и смъртност по причини, 2025 година
  2. U.S. Preventive Services Task Force. Скрининг за преддиабет и диабет тип 2, препоръка (2021)

  3. U.S. Preventive Services Task Force. Скрининг за дефицит на витамин D при възрастни – препоръка (2021)

  4. U.S. Preventive Services Task Force. Скрининг за тиреоидна дисфункция, препоръка

  5. Frontiers in Nutrition. Глобална и регионална разпространеност на дефицита на витамин D,  обединен анализ на 7,9 милиона участници (2023)

  6. Медицински университет, София, Факултет по обществено здраве. Задължителни профилактични прегледи – наръчник

  7. U.S. Food and Drug Administration. Влияние на биотина върху лабораторни тестове – информация за безопасност