Международен екип от водещи учени по хранене представя първата международна хранителна пирамида. Тя е публикувана в научното списание Advances in Nutrition и обобщава общото между препоръките на няколко държави. Посланието е, че основата на чинията са растителните храни, а не месото.
Новината идва в момент, в който съветите за хранене изглеждат все по-противоречиви. Новите официални препоръки в САЩ например отново дават по-голяма тежест на животинския протеин, включително на червеното месо. Международната пирамида предлага различен поглед. Той е особено важен за България, където сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност.
Какво представлява новата хранителна пирамида?
Пирамидата се разработва под ръководството на проф. Карен Дела Корте от университета „Бригъм Йънг“ (BYU) в САЩ. В работата участва и Международният консорциум за качество на въглехидратите. Екипът сравнява препоръките на Канада, Германия, Австралия, САЩ, Китай, Нидерландия и скандинавските страни.
Учените анализират данни от над 250 научни публикации. Според Дела Корте в науката за храненето има много повече съгласие, отколкото обикновено чуваме. Пирамидата се опира и на планетарната диета EAT-Lancet, която съчетава ползата за здравето с грижата за околната среда.
Кои са трите основни принципа на пирамидата?
Новата хранителна пирамида стъпва на три ясни правила:
- Растителните храни са основата. Зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и бобови култури заемат най-голямо място в менюто.
- По-добри източници на мазнини и протеин. Ненаситените растителни масла като зехтин и рапично масло са за предпочитане пред маслото и животинската мас. Птиците, рибата и бобовите имат предимство пред червеното и преработеното месо.
- Качеството на въглехидратите е по-важно от количеството им. Значение имат съдържанието на фибри, степента на преработка и гликемичният индекс, а не само грамовете.
Пирамидата не изключва животинските храни. Риба, птиче месо, яйца и кисело мляко имат място в нея. Червеното месо, маслото, рафинираните зърнени храни и подсладените напитки обаче са на върха, за по-рядка консумация.
Защо качеството на въглехидратите има значение?
През последните години въглехидратите често са представяни като враг на здравето. Новата пирамида предлага по-балансиран подход. Не всички въглехидрати действат еднакво в организма.
Белият хляб и подсладената газирана напитка се усвояват бързо и рязко повишават кръвната захар. Пълнозърнестият хляб, бобът и лещата съдържат фибри, които забавят този процес. Те дават и по-дълго усещане за ситост.
Превантивният кардиодиетолог Мишел Рутенщайн не участва в създаването на пирамидата. Пред Healthline тя коментира, че новият модел отива отвъд простия съвет за повече протеин или по-малко въглехидрати. Акцентът според нея е върху качеството и източника на хранителните вещества.
Как растителното хранене влияе на сърцето?
Проучванията последователно свързват хранителните модели с много растителни храни с по-добро сърдечно-съдово здраве. Такива са средиземноморската диета и диетата DASH. Те се свързват и с по-нисък риск от сърдечни заболявания.
Растителните храни доставят фибри, калий и антиоксиданти. Те подпомагат здравословните нива на холестерола, кръвното налягане и кръвната захар. Подкрепят и нормалната функция на кръвоносните съдове.
Рутенщайн обаче прави важно уточнение. Акцентът върху растителните храни не означава веганско или вегетарианско хранене. Количеството и видът на животинския протеин трябва да съответстват на здравните цели и резултатите от изследванията на всеки човек.
Какво означава това за България?
Националните препоръки за здравословно хранене на възрастните у нас са от 2006 г. Изготвят ги експерти от днешния Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Те посочват нездравословното хранене като важен рисков фактор за сърдечно-съдовите болести, основната причина за смъртност в страната.
Данните показват, че растителните храни все още не са основа на българската трапеза. По данни на Евростат за 2019 г. едва 12% от хората в ЕС изяждат препоръчителните пет порции плодове и зеленчуци дневно. България е сред страните с най-нисък дял, като по-ниско е само в Румъния.
Добрата новина е, че много от препоръчаните храни са част от традиционната българска кухня. Боб, леща, кисело мляко и сезонни зеленчуци са лесно достъпни и познати.
Как да приложите принципите в своята чиния?
Проф. Дела Корте предлага няколко практични стъпки:
- Избирайте по-често боб, леща, грах, риба, птиче месо или кисело мляко вместо червено и преработено месо.
- Не правете месото най-голямата част от храненето.
- За междинно хранене посягайте към ядки, семена, плодове или зеленчуци с хумус.
- Предпочитайте пълнозърнест хляб пред бял, а пълнозърнести зърнени закуски пред рафинирани.
- Гответе със зехтин или рапично масло вместо с масло или животинска мас.
- Пийте вода или газирана вода без захар вместо подсладени напитки.
Новата международна хранителна пирамида не налага строги забрани. Тя напомня, че качеството на храната е по-важно от броенето на грамове. Малките промени в ежедневната чиния, като повече бобови храни, зеленчуци и зехтин, са реалистична стъпка към по-здраво сърце.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Международна хранителна пирамида. Advances in Nutrition (2026)
- BYU: Професор от BYU превръща научните данни в глобален хранителен ориентир
- Healthline: Новата хранителна пирамида поставя здравословните въглехидрати и растителните храни на първо място
- EAT-Lancet: Планетарната диета за здраве
- НЦОЗА: Препоръки за здравословно хранене на населението в България
- EFAD: Евростат за дневната консумация на плодове и зеленчуци в ЕС
