Числото върху етикета изглежда като точна мярка за енергията в храната. Ново изследване обаче показва, че чревните бактерии имат своя дял в това колко калории реално усвоява тялото. Учени от Аризонския държавен университет (ASU) създават математически модел, който проследява пътя на храната до последната калория. Резултатите обясняват защо две диети с еднаква енергийна стойност дават различен ефект.
Как чревните бактерии влияят на усвояването на калориите?
Храносмилането не е само човешки процес. В него участват трилиони микроорганизми, които заедно изграждат чревния микробиом. Те разграждат онова, което тялото не успява да смели в горната част на храносмилателния тракт.
Новият модел се казва DAMM, съкращение от „храносмилане, абсорбция и микробен метаболизъм“. Той оценява колко енергия тялото извлича директно от храната. След това проследява какво правят бактериите с остатъка в дебелото черво.
„Храносмилането е сътрудничество между тялото ни и трилионите микроби в червата“, обяснява проф. Роза Краймалник-Браун, директор на Центъра за здраве чрез микробиомите към ASU. Резултатите са публикувани в научното списание PLOS One.
Защо калориите на етикета не казват цялата истина?
Повече от 100 години учените пресмятат енергията в храната по т.нар. система на Атуотър. Тя приписва средна калорийна стойност на всеки грам мазнини, въглехидрати и белтъчини. Методът е практичен, но не отчита ролята на бактериите.
Ключът са късоверижните мастни киселини. Те се образуват, когато микробите в дебелото черво разграждат фибрите и други несмлени съставки. Част от тях преминават в кръвта и носят допълнителна енергия.
Според изчисленията на модела:
- около 85% от използваемата енергия идва от горната част на храносмилателния тракт;
- около 15% идва от долната част, където бактериите имат водеща роля;
- късоверижните мастни киселини осигуряват средно около 140 калории дневно, или 7,4% от общата енергия.
Сравнението с реални измервания показва, че DAMM е по-точен от класическия метод. Системата на Атуотър по-скоро подценява колко калории усвояват участниците.
Колко калории по-малко усвояваме при диета с повече фибри?
Моделът стъпва на клинично проучване, публикувано през 2023 г. в Nature Communications. В него участват 17 здрави възрастни, които живеят в метаболитно отделение при строго контролирани условия. Всеки от тях преминава последователно през две диети.
Първата е т.нар. диета, подхранваща микробиома. Тя съдържа повече фибри и устойчиво нишесте, въглехидрат, който не се смила в тънкото черво и достига до бактериите. Храните в нея са по-малко преработени и с по-едри частици.
Втората наподобява типичната западна диета, с повече преработени храни и по-малко фибри. Разликата е отчетлива. При менюто с повече фибри участниците усвояват средно 116 калории по-малко на ден, без да съобщават за по-силен глад.
Как е възможно повече бактериална активност да носи по-малко калории?
На пръв поглед има противоречие. Диетата с повече фибри засилва работата на микробите и повишава нивата на късоверижните мастни киселини в кръвта. Въпреки това общото количество усвоена енергия намалява.
Обяснението е в етапите на храносмилането. При по-слабо преработената храна тялото извлича по-малко енергия още в тънкото черво. Част от калориите отиват за растежа на самите бактерии и се изхвърлят от организма.
„Моделът свързва количествено човешкия метаболизъм с метаболизма на микроорганизмите в дебелото черво“, коментира проф. Брус Ритман, съавтор на изследването.
Какво означава това за потребителите?
Наднорменото тегло е проблемв цяла Еропа. Според данни на Евростат за 2022 г. 50,6% от хората над 16 години в ЕС са с наднормено тегло. България не прави изключение, бялото тесто, тестените закуски и преработените храни присъстват ежедневно на масата.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчва поне 25 грама фибри дневно за възрастни. Повечето хора в Европа остават под тази граница. Новото изследване дава още един аргумент за промяна в чинията.
Практически стъпки, които подкрепят чревния микробиом:
- заменете белия хляб с пълнозърнест;
- включвайте бобови храни, леща, боб, нахут, няколко пъти седмично;
- предпочитайте цели плодове и зеленчуци пред сокове и пюрета;
- избирайте по-малко преработени храни с по-едра структура;
- увеличавайте фибрите постепенно и пийте достатъчно вода.
Може ли моделът да създава персонализирани диети?
Авторите подчертават, че DAMM е изследователска рамка, а не готов инструмент за назначаване на хранителен режим. Предстоят проучвания с различни групи хора, хранителни навици и състав на микробиома.
Учените се надяват моделът да подобри разбирането за затлъстяването, диабета и другите метаболитни заболявания. „Това е рамка, създадена да се развива заедно с новите знания“, казва първият автор Тейлър Дейвис. Хората с хронични заболявания трябва да обсъждат промените в храненето с лекар или диетолог.
Калориите на етикета показват само част от картината. Колко енергия усвоява тялото зависи и от състава на храната, степента ѝ на преработка и работата на чревните бактерии. Повече фибри и по-малко преработени храни са прост и научно обоснован начин да подхраните микробиома си.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Математически модел на храносмилането, абсорбцията и микробния метаболизъм (DAMM). PLOS One, 2026
„Ти си това, което ядеш или не?“. Аризонски държавен университет (ASU News)
Чревните бактерии може да променят колко калории усвояваме. ScienceDaily
Наднормено тегло и затлъстяване. статистика за ИТМ. Евростат
