Фибрите отдавна са известни като храна за полезните чревни бактерии. Две проучвания на учени от Принстън обаче показват, че ролята им е по-неочаквана. Когато фибрите не достигат, бактериите посягат към защитната слуз, която покрива червата, и произвеждат вещества, свързани с вреди за организма.
Изследванията откриват и втори играч в растителната храна, протеини, които устояват на храносмилането. Заедно с фибрите те насочват чревния микробиом към по-полезни вещества. Така учените дават нов отговор на стария въпрос защо растителното хранене е добро за здравето.
Какво правят чревните бактерии, когато няма достатъчно фибри?
Според проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), екипът на Джена АбуСалим и Джошуа Рабиновиц изследва т.нар. фенолни метаболити. Това са вещества, които бактериите произвеждат при разграждане на две аминокиселини, тирозин и фенилаланин.
Ефектът им върху здравето е коренно различен:
- хипуровата киселина и фенилпропионатът (от фенилаланин) се свързват със здравословно тегло и по-добро състояние на червата;
- p-крезил сулфатът и фенол сулфатът (от тирозин) се свързват с по-лоши резултати при онкоболни и с вредни ефекти при хора с бъбречно заболяване.
Учените маркират протеините със стабилни, нерадиоактивни изотопи и проследяват пътя им в червата на мишки. Резултатът е неочакван. Вредните феноли идват от белтъци на самия организъм, включително от муцините в чревната слуз.
Тази слуз е естествена бариера между бактериите и клетките на чревната лигавица. Фибрите намаляват „изяждането“ ѝ от бактериите и така свиват производството на вредни феноли. Изследователите свързват процеса със семейство бактерии, които разграждат муцини, Oscillospiraceae.
Какво са протеините, които „имитират“ фибри?
Вторият ключов извод засяга растителните протеини, които не се усвояват напълно. Учените ги наричат Prif - „протеини, имитиращи фибри“. Те достигат дебелото черво непокътнати и стават храна за бактериите.
Полезните феноли се образуват почти изцяло от тези хранителни протеини. „Нашите проучвания показват, че и фибрите, и неусвоимите растителни протеини изместват баланса към полезните феноли“, обяснява АбуСалим. Рабиновиц дори допуска, че един ден опаковките на храните ще посочват Prif веднага под фибрите.
Наистина ли бактериите произвеждат всички тези вещества?
Второто проучване, публикувано в Nature Metabolism, поставя под съмнение едно утвърдено схващане. Дълго се смята, че фенолите и индолните метаболити (от аминокиселината триптофан) се произвеждат само от чревните бактерии. Индолите са обект на интерес заради връзката им с възпаленията, имунитета и рака.
С изотопно проследяване при мишки, плъхове и човешки клетки учените установяват, че организмът сам произвежда много от тези вещества. Сред тях са индол-3-лактатът и индол-3-ацетатът. След антибиотично лечение нивата им в кръвта остават високи и при мишки, и при пациенти.
Обратно, нивата на индол-3-пропионата и p-крезил сулфата спадат, защото зависят изцяло от бактериите. Изводът е важен за медицината. Пробиотиците и диетите не могат да контролират вещества, които организмът произвежда сам.
Колко фибри на ден ни трябват?
В България физиологичните норми за хранене на Министерството на здравеопазването определят 25 г фибри на ден за хората над 19 години. Много хора обаче не достигат тази стойност. Новите данни дават още един аргумент в полза на растенията в чинията.
Сред лесните начини да увеличите приема на фибри и растителни протеини са:
- бобовите храни - леща, боб, нахут, грах, поне няколко пъти седмично;
- пълнозърнестите продукти вместо рафинираните – хляб, овесени ядки, кафяв ориз;
- зеленчуците и плодовете с всяко хранене, по възможност с кората;
- ядките и семената като междинна закуска.
Фибрите е добре да се въвеждат бавно и плавно, с достатъчно вода. Така се избягват подуването и дискомфортът. Хората с бъбречно заболяване или храносмилателни проблеми трябва да обсъдят промените в менюто с лекар.
Какви са ограниченията на изследванията?
Голяма част от данните идват от опити с животни и лабораторни модели. Авторите сами подчертават, че са нужни още проучвания при хора. Едва тогава ще стане ясно как тези механизми влияят на здравето в дългосрочен план.
Фибрите не само хранят полезните бактерии, но и ги отклоняват от защитната слуз на червата. Неусвоимите растителни протеини допълват ефекта им и насърчават производството на полезни вещества. Повече бобови, пълнозърнести храни и зеленчуци остава най-сигурната стъпка към здрави черва.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
