Остаряваме бавно, остаряваме бавно… неусетно почти. Този малък откъс откъс от емблематичната естрадна българска песен може да бъде валиден за някои хора, на други пък „биологичната им възраст” (стареенето на самия организъм) е изпреварила доста истинските им години.
Ново проучване на учени от Станфордския университет, публикувано в National Geographic, показва, че не остаряваме постепенно, както се смята за съвсем нормално. Вместо това, стареенето става в два пикови момента от живота ни след пубертета, а именно – единият в средата на 40 години, другият в началото на 60-те години след скок в молекулярните промени.
Тези молекулярни промени биха могли да обяснят внезапните признаци на стареене, като появата на бръчки, отпусната кожа, побеляла коса, болки в мускулите и ставите и повишена уязвимост към вирусни инфекции.
„Това проучване разкрива защо много хора започват да „усещат“ възрастта си доста внезапно“, обяснява Джон Уайт, лекар по семейна медицина и бивш директор на Американската администрация по храните и лекарствата.
Дейвид Синклер, молекулярен генетик, изследовател на дълголетието и професор в Харвардското медицинско училище, който също не е участвал в изследването, добавя: „Изглежда, че изследването е в противоречие с настоящите модели на стареене, особено с епигенетичния часовник и други постепенни и линейни промени, като например постоянното повишаване на нивата на кръвната захар.“
Но тези открития категорично не трябва да ви карат да се страхувате от 40-те и 60-те си години. Разбирането на това как и кога остаряваме може да помогне на хората и здравните специалисти да предприемат конкретни стъпки, ако не за предотвратяване, то поне за подготовка – на някои от най-нежеланите последици от стареенето.
Как промените на молекулярно ниво ви влияят
В продължение на почти две години учените от Станфорд, които провеждат изследването, измерват молекулярната активност, като анализират микроорганизмите, съдържащи се в пробите от кръв, кожа, нос, уста и черва, които се вземат на всеки три до шест месеца от 108 участници от различни етноси на възраст от 25 до 75 години.
Резултатите показват, че 81% от молекулите не се променят непрекъснато – както би се очаквало при линейно стареене, а се променят значително около 44 и 60-годишна възраст.
На 44-годишна възраст някои от наблюдаваните промени са настъпили в клетките, засягащи метаболизма – което би могло да обясни защо с напредването на възрастта по-трудно усвояваме и преработваме кофеина и алкохола;
В протеините на мастната тъкан – което би могло да обясни по-високите нива на холестерола и неочакваното наддаване на тегло на средна възраст; И в протеините на съединителната тъкан, свързани със структурата на кожата и мускулите – което би могло – Да обясни защо кожата започва да увисва, появяват се бръчки и др.
А на 60-годишна възраст се наблюдават повече от същите молекулярни промени, както и забележителни нови колебания в молекулите, свързани с бъбречната функция и имунното здраве.
Това би могло да обясни защо по-възрастните хора са по-уязвими към болести, като COVID-19 например, и защо броят на раковите заболявания, бъбречните проблеми и сърдечносъдовите заболявания се увеличава толкова драстично в този период от живота ни.
Уточнения и въпроси без отговор
Въпреки ползите, които това проучване и резултати могат да донесат, има някои уточнения и оставя важни въпроси без отговор.
Например, една от основните подробности е, че всички участници в проучването живеят в Калифорния – това увеличава вероятността те да имат общ произход, начин на живот и сходни фактори на околната среда.
Тази липсваща част може да е от съществено значение, тъй като на практика всеки човек остарява по различен начин и така резултатите от проучването може да са различни при един и същ човек, проследяван в продължение на десетилетия.
Важно е да се отбележи, че изследването НЕ стига до същността на причините за тези промени и не отчита разликите в хранителния режим или промените в поведението, като например голямото количество стрес или влошеното качество на съня.
Също така не се отчита дали човек пуши, пие или приема лекарства, което също може да обясни някои от тези молекулярни промени.
Всъщност, други изследвания показват, че някои хора преживяват „криза на средната възраст“ в края на 30-те и началото на 40-те си години или „криза на късната възраст“ в края на 50-те и началото на 60-те си години.
Съвети за справяне с тези „изблици" на стареене
Независимо от това какво стои зад тези молекулярни промени, „е много вероятно основните причини за стареенето да са такива, които вече сме идентифицирали“, казва Венки Рамакришнан (Лауреат на Нобелова награда за химия и автор на книгата „Новата наука за стареенето и търсенето на безсмъртие”), така че имаме добра представа какво може да се направи, за да се предотвратят някои от най-нежеланите резултати.
Когато наближите 40-те или 60-те си години, е хубаво да опитате да:
Намалите алкохола и кофеина
На организма става все по-трудно да метаболизира и алкохола, и кофеина, след определена възраст.
Следете внимателно нивата на холестерола
Важно е да говорите с вашия лекар, когато навлезете в 40-те си години, защото може да се наложи да приемате някои лекарства, които са ефективни за управлението на холестерола и за намаляване на други мазнини в кръвта.
Физически упражнения
От изключително важно значение е да правите редовно физически упражнения, особено вдигане на тежести за поддържане на мускулната маса. Известен факт е, че след като навърши 40 години, човек започва да губи средно на година по около 3% от мускулната си маса.
Първоначално този процес е тотално невидим, но след време загубата на мускулна маса (саркопения) се „стоварва” върху организма ни и може да намали или ограничи способността за извършване на доскоро рутинни ежедневни дейности.
Освен стареенето като процес, обездвижването/залежаването е другият основен фактор за загуба на мускулна маса, така че движете се…
Пийте повече вода
Пиенето на повече вода е много важно, за да се противодейства на свързаните с възрастта проблеми с бъбреците, и консумирането на повече богати на антиоксиданти храни, а и за да се намалят неблагоприятните последици от оксидативния стрес.
Ограничете червеното месо
Специалистите съветват да се ограничи приемът на червено и преработено месо, да се консумират повече зеленчуци, да се даде приоритет на съня, да се сведе до минимум стресът, да се поддържат излишните килограми и да се поддържа активност.
Грижете се за кожата си
Също така обмислете използването на продукти за грижа за кожата, които съдържат ретиноиди или антиоксиданти като витамин С, „които могат да помогнат за поддържане на здравето на кожата, като стимулират производството на колаген и намаляват увреждането от свободните радикали.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
