Все повече държави отчитат раждаемост под нивото, необходимо за просто възпроизводство на населението, а темата отдавна е излязла от кабинетите на демографите.
Зад спада на раждаемостта обаче стои не само промяна в житейските решения, а и измерими пречки върху женската фертилност. Ново проучване, публикувано в The Lancet Obstetrics, Gynaecology & Women's Health, установява, че разпространението на безплодието при жени на възраст 35–49 години нараства с около 15% от 1990 г. насам.
Успоредно с това гинеколози поставят намалената плодовитост при жените и мъжете сред водещите здравни приоритети в света, редом със сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.
Колко нараства безплодието след 35-годишна възраст?
Екип с водещ автор Юанюан Ду от Болницата за жени и деца към Медицинския университет в Чунцин, Китай, анализира данни от 204 държави за периода 1990–2023 г. в рамките на Глобалното изследване на бремето на болестите (GBD). Според изчисленията през 2023 г. безплодието засяга около 53,6 милиона жени в тази възрастова група, а до 2036 г. броят им може да надхвърли 79 млн. Тежестта постепенно се измества към страните с високи доходи, там достъпът до диагностика е по-добър, а майчинството се отлага все повече.
Тук е нужна и доза предпазливост при четенето на числата. Независими експерти, коментирали анализа, обръщат внимание, че показателят обхваща всички жени в тази възраст, а не само онези, които активно се опитват да забременеят. Включването на групата 45–49 години и различията в достъпа до лекар допълнително повишават оценките, а мъжкият фактор остава извън обхвата на анализа. Данните описват ясна тенденция, но не измерват пряко биологичен спад.
Защо хората отлагат или се отказват от деца?
Причините са преди всичко социални и икономически. В анкета на застрахователната компания сред над 3000 души най-често посочваните мотиви срещу родителството са липсата на желание за деца, усещането, че отглеждането им изисква твърде много време и пари, тревогата за състоянието на света и трудното съчетаване на кариера със семейство. Онези, които все пак искат деца, ги планират за по-късен етап от живота си.
Ефектът далеч не е само личен. Според авторите на проучването ограниченията, свързани с безплодието, се отразяват на участието на жените на пазара на труда, на кариерното им развитие и на доходите им през целия живот. На макрониво трайно ниската раждаемост ускорява застаряването на населението и натоварва пенсионните и здравните системи.
Как климатът и замърсяването се намесват в зачеването?
Все повече изследвания добавят и втори пласт към обяснението, околната среда. Екип на д-р Марен Гьокенян-Фестаг от Университетската болница „Карл Густав Карус“ в Дрезден обобщава данните за влиянието на климатичните промени и замърсителите върху женската плодовитост. Директните ефекти включват хормонални промени и увреждане на клетките на репродуктивните органи, а индиректните, излагане на фини прахови частици от пожари, стрес и по-висок риск от инфекции.
Сред най-обсъжданите фактори са:
- Микропластмаси и нанопластмаси, откриват се вече не само в плацентата и околоплодната течност, но и във фоликуларната течност, която обгражда развиващата се яйцеклетка. Изследвания сочат възможно увреждане на гранулозните клетки и нарушено съзряване на фоликулите.
- Тежки метали, сред които кадмият, могат да въздействат чрез оксидативен стрес, увреждане на ДНК и хормонални нарушения.
- Ендокринни разрушители, бисфеноли, фталати, парабени, PFAS, пестициди и диоксини – повлияват яйчниковата функция и имплантацията.
- Замърсяването на въздуха, метаанализ свързва по-високата експозиция с по-лошо качество на ембрионите и по-ниска вероятност за зачеване, като фините прахови частици с размер около 2,5 μm се асоциират и с нередовен цикъл и намален яйчников резерв.
Какво означава това за България?
България е сред страните в Европейския съюз с най-трайно ниска раждаемост, а редица български градове години наред фигурират сред тези с високи нива на фини прахови частици, особено през отоплителния сезон. Това превръща качеството на въздуха от абстрактна екологична тема в потенциален фактор за репродуктивното здраве, наред с достъпа до навременна консултация при планиране на бременност.
Може ли храненето да смекчи част от ефекта?
Авторите допускат, че част от негативните влияния могат да бъдат отчасти компенсирани. Метаанализ за взаимодействието между хранителни добавки и ендокринни разрушители посочва йодид, фолиева киселина, витамин D и вещества с антиоксидантно действие. Тъй като оксидативният стрес се смята за ключов механизъм при увреждането на яйцеклетките, изследователите обсъждат и омега-3 мастни киселини преди планирана бременност, като допълнение към балансираното хранене, а не като заместител на медицинска консултация.
Спадът на раждаемостта се дължи на сложно преплитане между лични решения, икономическа несигурност и фактори на околната среда, а данните за нарастващото безплодие след 35-годишна възраст трябва да се четат с уточненията на методологията.
Планирането на бременност на по-ранен етап, оценката на фертилността при съмнения и намаляването на битовата експозиция към замърсители остават разумни стъпки, които си заслужава да бъдат обсъдени с лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Защо раждаемостта спада: фертилността под натиск. Medscape, 2026
- Епидемиологични тенденции и корелати на безплодието при жени в напреднала репродуктивна възраст, 1990–2023. The Lancet Obstetrics, Gynaecology & Women's Health
- Експертни коментари по проучването за нивата на безплодие при жени на 35–49 години. Science Media Centre
- Влияние на климатичните промени и замърсителите на околната среда върху женската фертилност. Springer Medizin
- Климатичните промени и репродуктивното здраве. Endocrine Reviews
- Климат, здраве и уязвими групи от населението. Nature Medicine
- Ефекти на микро- и нанопластмасите върху репродуктивните клетки. NanoImpact
- Механизми на въздействие на тежките метали върху фертилността. Reproductive Toxicology
- Как замърсителите на външния въздух увреждат репродуктивното здраве на жените – Advanced Biomedical Research
- Фини прахови частици и яйчников резерв. Journal of Gynecology, Obstetrics and Human Reproduction
- 68% от световното население ще живее в градове до 2050 г. ООН












