Поне три четвърти от жените изпитват симптоми на менопаузата, но само около една четвърт от тях търсят лекарска помощ. Именно тази пропаст стои в центъра на лекцията „Modern Medicine: Menopause“, организирана от Кралския колеж на лекарите в Единбург, Шотландия, където специалистите по менопауза Клеър Фипс и Сара Глин отправят ясно послание към колегите си, хормонозаместителната терапия (ХЗТ) не бива нито да се предписва рутинно, нито да се отхвърля автоматично.
Решението, посочват те, трябва да следва внимателна, индивидуална преценка, защото едни и същи симптоми могат да имат съвсем различни причини и решения при различните жени.
Какво точно се случва по време на перименопаузата?
Перименопаузата е периодът, предхождащ последния менструален цикъл, а самата менопауза се определя ретроспективно, едва след 12 последователни месеца без менструация. Менструалният цикъл може да остане привидно редовен, докато психологически, когнитивни или физически симптоми вече са започнали да се проявяват, тревожност, безпокойство, трудна концентрация или усещането, че жената „не се справя“ с ежедневието си.
Когато функцията на яйчниците спре преди 40-годишна възраст, състоянието се нарича първична яйчникова недостатъчност, а менопауза преди 45-годишна възраст се определя като ранна. Хирургичната менопауза, настъпваща след отстраняване на яйчниците, често е съпроводена с рязък спад на естрогена и по-интензивни оплаквания.
Кои симптоми остават най-често подценени?
Освен добре познатите горещи вълни и нощно изпотяване, жените съобщават за нарушения на съня, болки в мускулите и ставите, главоболие, тинитус, промени в кожата и покачване на тегло.
Особено подценяван остава генитоуринарният синдром на менопаузата, вагинална сухота, парене, болка при полов акт, повтарящи се инфекции на пикочните пътища и загуба на либидо. Много жени не споделят тези оплаквания сами, макар да съществуват ефективни решения.
Лекарите съветват физическите, психологическите и генитоуринарните симптоми да се оценяват систематично, но поотделно, а умора, сърцебиене и промени в настроението да не се приписват прибързано на менопаузата, тъй като могат да имат и други причини.
Как промените в начина на живот могат да облекчат оплакванията?
Лечението не винаги изисква медикаменти. Редовната физическа активност, силови тренировки, пилатес, йога или кратки периоди на движение през деня, подпомага мускулното и костното здраве.
Алкохолът и лютите храни могат да усилват горещите вълни и нощното изпотяване, докато богатата на калций диета подкрепя костите. Специалистите препоръчват и достатъчно витамин D, макар да съветват предпазливост към хранителни добавки с ограничена доказателствена база. Добрата хигиена на съня и намаленото излагане на екранна светлина вечер също помагат.
Хормонозаместителна терапия или алтернатива, как се избира подходящото лечение?
Когато ХЗТ не е подходяща, симптомите могат да се овладеят по друг начин, венлафаксин при горещи вълни и психологически оплаквания, оксибутинин при определени симптоми на пикочния мехур, или специализирана когнитивно-поведенческа терапия за тревожност, безсъние и справяне с горещите вълни.
Когато липсват противопоказания, ХЗТ остава най-ефективното лечение при симптоми, свързани с хормонален дефицит, посочва д-р Глин. Според представените данни терапията може да намали риска от остеопороза с 30–40%, като ефектът зависи от дозата и продължителността, ниски дози трансдермален естроген стабилизират костната плътност, а по-високи я увеличават. Защитният ефект обаче отшумява бързо след спиране на лечението.
Времето на започване на терапията също има значение, данните, цитирани от Глин, сочат по-нисък сърдечно-съдов риск при начало в рамките на 10 години след менопаузата или преди 60-годишна възраст, макар ХЗТ да не е одобрена самостоятелно за превенция на сърдечно-съдови заболявания. Доказателствата за риска от деменция остават противоречиви и не позволяват категоричен извод нито в едната, нито в другата посока.
При начало на лечението някои жени изпитват кървене, болезненост на гърдите, главоболие или промени в настроението, обикновено леки и преходни оплаквания. Рискът от тромбоза зависи най-вече от начина на прилагане: оралният естроген го повишава, докато трансдермалният (пластири, гел, спрей), не.
При запазена матка естрогенът задължително се комбинира с прогестин, за да се предпази маточната лигавица. По отношение на риска от рак на гърдата Глин предупреждава срещу общи изводи, комбинираната терапия е свързана с леко повишение на риска, докато самостоятелната естрогенова терапия след хистеректомия показва по-нисък риск спрямо плацебо.
Менопаузата протича различно при всяка жена, затова не съществува едно универсално лечение. Хормонозаместителната терапия може ефективно да овладее симптомите и да предпази костите, но решението изисква индивидуална преценка на ползите, рисковете и личните предпочитания, в разговор с лекар, а не по готов шаблон.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
