Здравното образование става част от училищния живот на българските ученици, след като Министерството на здравеопазването утвърди концептуална рамка за неговото поетапно въвеждане.
„Училището е естественото място, в което децата трябва да се научат как да се грижат за себе си, информирано и навреме“, подчерта министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов.
Инициативата е съгласувана с Министерството на образованието и науката и няма да натовари учениците с нов задължителен предмет.
Вместо това, здравните теми ще бъдат вплетени в съществуващите дисциплини чрез модерен подход, съобразен с всяка възрастова група, като цели децата и младежите да изграждат трайни навици за здравословен начин на живот, психично благополучие и превенция на рисковото поведение.
Как ще се изучава здраве в училище?
Новата концепция разгръща здравното образование поетапно, като надгражда знанията на учениците в три ключови периода:
- Начален етап (I – IV клас): Основи на здравето Тук фокусът е върху изграждането на ежедневни навици. Децата учат на лична хигиена, правилно хранене и физическа активност. Важна част от програмата са емоционалното развитие, личната безопасност и оказването на първа помощ.
- Прогимназиален етап (V – VII клас): Социална среда и устойчивост В тази възраст акцентът се измества към менталното здраве и вземането на информирани решения. Учениците ще развиват умения за справяне със стреса и устояване на натиск от връстници, като същевременно ще се запознаят с превенцията на рисковото поведение.
- Първи гимназиален етап (VIII – X клас): Отговорност и критичен анализ Гимназистите ще задълбочават знанията си за превенция на хронични заболявания и дългосрочните ползи от здравословния начин на живот. Основен приоритет тук е критичното мислене по здравни теми, което им помага да се ориентират в морето от информация.
Училището трябва да развива критичното мислене на децата
„Критическото мислене е ключов компонент на здравното образование, тъй като позволява на учениците не просто да усвояват информация, а да я оценяват, интерпретират и прилагат адекватно спрямо собствения си здравен и житейски контекст", коментира Светослава Славова, учител по БЕЛ и заместник-директор по учебна дейност в ПГЧЕ „Васил Левски", в град Бургас.
В условията на дигитална среда, характеризираща се с информационно пренасищане, противоречиви послания и разпространение на непроверени твърдения, умението за критична оценка на източници се превръща в защитен фактор за здравето.
Според Светослава Славова, здравните решения, свързани с начин на живот, психично благополучие, превенция на рисково поведение и грижа за себе си, изискват не механично следване на препоръки, а осъзнат избор. Именно критичното мислене подпомага формирането на такава автономност, като развива способността на учениците да различават факти от мнения, научно обоснована информация от популярни митове и краткосрочни тенденции, обяснява още педагогът.
Поради това училището представлява естествена среда за целенасочено развитие на критическо мислене в контекста на здравното образование. То съчетава когнитивни, метакогнитивни и ценностни аспекти, които подпомагат изграждането на отговорно отношение към собственото здраве и дългосрочното благополучие на личността.
Следващи стъпки в здравното образование на учениците
Въвеждането на новата рамка не е окончателен акт, а начало на широк обществен диалог. Документът предстои да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане, като Министерството на здравеопазването приканва родители, учители и експерти да се включат със свои предложения и коментари.
След като рамката бъде окончателно приета, тя ще послужи за основа на нови училищни политики, фокусирани върху реалната превенция и дългосрочното здраве на учениците.
С тази стъпка институциите заявяват амбиция за една по-модерна роля на българското училище, а именно то да бъде не само източник на академични знания, но и активен партньор в грижата за физическото и ментално здраве на децата ни. Това е тема, която отдавна стои в центъра на обществения дебат, и сега предстои да видим нейното практическо приложение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници:
- Министерство на здравеопазването, България – Концептуална рамка за въвеждане на здравното образование в училищата (официален документ)
