Количеството захар, което детето получава от зачеването до около 2,5-годишна възраст, може да остави следа в психиката му за десетилетия напред. Хората с най-ограничен достъп до захар в този период имат с 33% по-нисък риск от тревожност като възрастни, сочи ново проучване.
Изследването е публикувано в научното списание Translational Psychiatry. То поставя връзката между захар и тревожност в нова светлина, не като въпрос на текущото хранене, а на първите 1000 дни от живота.
Как учените проследяват захарта отпреди 70 години?
Екипът от Университета на Съри (University of Surrey) използва рядък „природен експеримент“. Във Великобритания захарта е под режим от 1940 до 1953 г. Възрастните получават едва около 40 грама захар на ден.
След отпадането на ограниченията потреблението рязко скача. Така децата, родени малко преди и след края на режима, израстват в коренно различна хранителна среда.
Учените анализират медицинските данни на 46 448 души, родени между 1951 и 1956 г. Информацията идва от британската база данни UK Biobank. Участниците са разделени в няколко групи:
- изложени на режима само в утробата;
- изложени в утробата и до 6, 12, 18 или 24 месеца след раждането;
- родени след края на режима, без никакви ограничения.
Какво показват резултатите за тревожността?
Най-силен е ефектът при хората с най-дълъг период на ограничение, около 1000 дни. При тях рискът от тревожно разстройство е с 33% по-нисък в сравнение с никога неограничаваните.
Според авторите тази връзка се запазва стабилна при различни допълнителни статистически проверки. Групите с режим развиват тревожност и по-късно в живота. Медианната възраст на поява е около 62 години, срещу 55 години при връстниците им без ограничения.
Хората с най-дълъг режим съобщават и за по-слабо предпочитание към сладките храни като възрастни. Разликата е малка, но статистически значима.
А депресията?
Първоначално данните показват и с около 29% по-нисък риск от депресия. При по-строгите проверки обаче тази връзка отслабва и губи статистическата си значимост. Затова учените разглеждат резултатите за тревожността като по-надеждни.
„Въпреки повишената консумация на захар след края на режима, ранната хранителна среда изглежда има трайно значение за психичното здраве“, коментира проф. Нофар Гейфман, старши автор на проучването.
Защо точно първите 1000 дни са толкова важни?
Периодът от зачеването до около втората година е критичен „прозорец“ за развитието на мозъка. Храненето тогава може да предизвика трайни структурни промени, посочват авторите.
Те цитират и по-ранни изследвания за възможен механизъм. Според тях богатата на захар диета може да намали плътността и наличността на серотониновите неврони. Серотонинът е ключов за регулацията на настроението. Ранното ограничаване на захарта вероятно предпазва тези пътища.
Означава ли това, че захарта причинява тревожност?
Проучването е наблюдателно и установява връзка, но не доказва причина и следствие. Режимът на захарта съвпада и с други следвоенни промени в бита и храненето, които трудно се отделят напълно.
Въпреки това резултатите се вписват в добре установена научна логика. „Познаването на пълното въздействие на захарта върху физическото и психичното ни здраве през целия живот може да помогне за промени в здравната политика и в начина ни на хранене“, казва Хана Навратилова, водещ автор на изследването.
Какво означава това за родителите?
Препоръките на Световната здравна организация за хранене на малки деца вече съветват храните с високо съдържание на захар и подсладените напитки да се избягват. Новото проучване добавя още един аргумент в тази посока – възможен ефект върху психичното здраве.
Практическите изводи са прости:
- без добавена захар в пюретата, кашите и млякото на бебето;
- без подсладени напитки и сокове с добавена захар;
- внимание към „детските“ продукти – бисквити, йогурти и зърнени закуски често съдържат скрита захар;
- за бъдещите майки – балансирано хранене още по време на бременността.
Ограничената захар в първите 1000 дни от живота е свързана с по-нисък и по-късно проявяващ се риск от тревожност при възрастните. Проучването не доказва пряка причинност, но подкрепя вече съществуващите препоръки децата до 2 години да не получават добавена захар. При съмнения за храненето на детето най-добрият съветник остава педиатърът.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Навратилова Х., Уетън А., Гейфман Н. Хранителна експозиция на захар в ранния живот и риск от психични разстройства при възрастни: кохортно проучване с данни от UK Biobank. Translational Psychiatry, 2026
Euronews Health. Може ли приемът на захар в детството да повиши риска от тревожност при възрастните?













