Чаша газирана напитка на обяд, сладък чай следобед, спортна напитка след тренировка, за милиони хора по света, включително в България, това са рутинни навици, на които рядко се гледа като на здравен риск.
Ново научно проучване обаче поставя тези навици в съвсем различна светлина, ежедневната консумация на захарни напитки може да повиши риска от рак на стомаха повече от два пъти. Резултатите са публикувани на в списание Gastro Hep Advances и идват в момент, в който България се нарежда сред страните с най-висока консумация на подсладени напитки в Европейския съюз.
Какво точно показва новото проучване?
Екип от Онкологичния институт към Mass General Brigham в САЩ анализира здравни данни на над 112 000 души, включени в мащабни дългосрочни изследвания още през 1976 и 1986 година. Участниците са проследени в продължение на десетилетия, като редовно отговарят на въпроси за храненето и начина си на живот.
Резултатите показват, че хората, консумирали поне по една захарна напитка дневно, газирани напитки, пунш, лимонада или спортни напитки, имат 2,45 пъти по-висок риск от развитие на рак на стомаха в сравнение с тези, които пият подобни напитки по-рядко от веднъж месечно.
„Вече имахме сериозни доказателства, свързващи захарните напитки с по-висок риск от колоректален рак, рак на гърдата и рак на черния дроб“, обяснява старши авторът на изследването д-р Андрю Чан, гастроентеролог и епидемиолог от Онкологичния институт към Mass General Brigham, цитиран от Healthline.
По думите му, близо 65% от възрастните консумират поне по една такава напитка дневно, което прави въпроса за връзката ѝ с рака на стомаха особено важен.
Защо захарта в напитките може да вреди на стомаха?
Точният механизъм все още не е напълно изяснен, но учените посочват няколко възможни обяснения. Д-р Антон Билчик, хирург-онколог в Онкологичния институт „Провидънс Сейнт Джонс“ в Санта Моника, който не участва пряко в изследването, обръща внимание на връзката между подсладените напитки, наднорменото тегло и инсулиновата резистентност.
„Факторът, който изглежда е сред най-важните причини за рак, независимо дали става дума за рак на стомаха или други форми на онкологични заболявания, е възпалението“, посочва д-р Билчик. Д-р Чан допълва, че метаболитните ефекти на фруктозата и калорийното натоварване, водещо до наднормено тегло, вероятно играят роля, механизми, които не важят по същия начин за напитките с изкуствени подсладители.
Носят ли изкуствено подсладените напитки същия риск?
Изследването не открива връзка между консумацията на нискокалорийни газирани напитки с изкуствени подсладители и повишен риск от рак на стомаха. Учените обаче подчертават, че данните за изкуствените подсладители и рака като цяло все още са ограничени и противоречиви, затова резултатите не бива да се тълкуват като категорично доказателство за пълна безопасност.
Колко захарни напитки пият българите в сравнение с останалите в ЕС?
По данни на Евростат, средно 9% от населението на ЕС над 15-годишна възраст консумира захарна безалкохолна напитка ежедневно. България обаче е сред страните с най-висока честота на дневна консумация, около 12%, наравно с Малта, Германия, Унгария и Полша, като единствено Белгия (20%) изпреварва тази група. За сравнение, в Естония, Литва, Латвия, Финландия и Румъния делът е под 3%. Най-засегната е възрастовата група 15–24 години, в която близо 14% пият подобни напитки всеки ден.
В същото време браншовата Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България отчита, че съдържанието на захар в газираните напитки на пазара намалява устойчиво, средно до 3,4 грама на 100 мл през 2024 г., а близо 75% от продадените обеми вече са без добавена захар. Тенденцията е положителна, но не променя факта, че страната остава сред водещите потребители в ЕС по честота на консумация.
Проблемът привлича внимание и на институционално ниво, през януари 2026 г. Световната здравна организация призова европейските правителства да увеличат данъците върху захарните напитки, посочвайки връзката им с затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания и онкологични заболявания сред аргументите за по-строга политика.
Как можем реално да намалим консумацията на захарни напитки?
Меридан Зърнър, регистриран диетолог от Далас, съветва да не се разчита на рязка промяна. „Заменете една захарна напитка дневно, следобедната сода или сладкия чай, със студена вода, минерална вода или неподсладен студен чай“, препоръчва тя. При сладкия чай подходът може да бъде постепенен: първо смес наполовина подсладен, наполовина неподсладен, а при газираните напитки, смесване с минерална вода или намаляване на честотата.
Зърнър съветва и внимателно четене на етикетите, тъй като захар се крие и в лимонади, смутита и спортни напитки под наименования като царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, декстроза, агаве или концентриран плодов сок.
Ракът на стомаха е петото по честота онкологично заболяване в света и често се диагностицира в късен стадий, тъй като няма стандартизиран скринингов тест. Именно затова превенцията чрез хранене е от особено значение, а с оглед на данните на Евростат, темата засяга България в по-голяма степен, отколкото средното за ЕС. Едно постепенно намаляване на ежедневната захарна напитка, съчетано с повече вода и внимателно четене на етикети, е разумна и приложима стъпка за опазване на здравето.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Ежедневната ви захарна напитка може да удвои риска от рак на стомаха – Healthline
Оригинално изследване, списание Gastro Hep Advances (ScienceDirect)
Държавите трябва да увеличат данъците върху захарните напитки и алкохола, посочва СЗО. Euronews
Количеството захар в безалкохолните напитки в България намалява устойчиво.БТА
