Около 295 млн. души по света живеят с умерена до тежка необратима загуба на зрение, а всеки пети от тях страда и от депресия, сочи метаанализ, публикуван в International Journal of Psychiatry in Medicine.
Какво се случва в душата на човек, когато светът започва да избледнява, защо понякога страхът от операция е по-силен от страха от слепота и как двама пациенти намират смелост да се доверят на лекарите си, разказваме в в „Светът на здравето“. Гост е психотерапевтът Мадлен Алгафари.
Как загубата на зрение влияе на психиката?
„Да загубим зрението категорично е огромно изпитание, защото може да доведе до много, много следващи след това промени“, казва Мадлен Алгафари. Според нея се разклаща самото чувство за Аз, въпросът „Кой съм аз от този момент нататък“.
Освен тревожността и депресивността психотерапевтът посочва и възможни затруднения в ориентацията, моториката и пространственото възприятие. Хората често се изолират, социалният им кръг се свива, а мнозина не могат да продължат работата си. „Това си е един психологически катаклизъм, освен че е соматичен“, обобщава тя.
Данните потвърждават тежестта на проблема. Според цитирания метаанализ, обхванал над 76 000 пациенти, депресия имат 21% от хората с необратима загуба на зрение, а тревожност 22%. При диабетната ретинопатия делът на депресията достига 48%.
Какви са етапите на приемане при загуба на зрение?
Според Мадлен Алгафари човек преминава през етапи, сходни на траура, защото загубата на сетиво е форма на загуба. Редуват се пристъпи на гняв и депресивни периоди, докато в някои случаи, но не при всеки се стига до приемане.
Особено трудно е за хората, свикнали да разчитат само на себе си. „Това е един много мощен урок по усмиряване, необходимост да се научиш да поискаш помощ и подкрепа“, казва тя. Чувството за лична свобода силно се ограничава. Изходът според нея минава през опознаването на другите сетива, които не заместват, но могат отчасти да компенсират загубеното и да позволят на живота да продължи.
Какви са симптомите на дупка в макулата?
Драгослава Янакиева работи от години в обслужването на клиенти, сфера, в която емпатията и общуването са всичко. Преди около три години, докато се гримира пред огледалото, тя забелязва, че вижда очната си линия двойна. Появява се и замъгляване. След месец-два тревога тя отива на преглед, но резултатите не дават яснота.
Диагнозата идва след изследване със скенер и звучи шокиращо: „Ах, каква хубава дупка в окото!“. Става дума за дупка в макулата, централната част на ретината, отговорна за острото зрение. Заради натоварената си работа и липсата на ясна информация Драгослава отлага операцията.
Когато попада при нови специалисти, изследване показва, че само за два месеца дупката се е увеличила значително. „Имам буквално броени дни, за да не загубя зрението си изцяло на окото“, разказва тя. Операцията е успешна и по думите ѝ зрението ѝ е напълно възстановено. Днес тя отново работи „на пълна пара“ и подчертава колко важни са били топлината и грижата на медицинския екип.
Според Американското дружество на ретиналните специалисти (ASRS) макулната дупка засяга най-често хора над 55 години, по-често жени. Типични са замъгляване на централното зрение, изкривяване на правите линии и тъмно петно в центъра на погледа. Стандартното лечение е операция (витректомия), с успеваемост над 90%.
Защо ни е страх от операция на очите?
„Логично би било страхът от загуба на зрение да е по-голям от страха от операцията, но понякога хората не гледат толкова далеч в перспектива, а малко повече под носа си“, обяснява Мадлен Алгафари. Конкретният, актуален страх от интервенцията се оказва по-силен. За някои хора това е голямо препятствие и те не успяват да се доверят на специалиста, макар много състояния да са обратими при навременна реакция.
Страхът познава и 25-годишният Алекс Христов. Той носи очила от детството си заради късогледство от минус 6 диоптъра и астигматизъм на едното око. Играе баскетбол, а заради специфичната форма на роговицата си никога не се чувства комфортно с контактни лещи. Лекарите му предлагат поставяне на вътреочна леща, когато навърши подходящата възраст.
„Най-много се страхувах дали ще виждам след нея“, признава Алекс. Помагат му близките и приятели, които вече са преминали през същата операция. Два-три месеца по-късно той няма нито късогледство, нито астигматизъм и се радва на малките неща: да се разхожда в дъжда, без да бърше очила, и да спортува, без всичко пред него да се замъглява.
Американската академия по офталмология (AAO) посочва факичните вътреочни лещи като възможност за корекция на по-висок диоптър, когато лазерната корекция не е подходяща. Изборът на метод се прави индивидуално след подробен преглед.
Загубата на зрение е изпитание и за психиката, а подкрепата и умението да поискаме помощ са част от лечението. Страхът от операция е естествен, но навременната реакция често запазва зрението.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
Източници
- Депресия и тревожност при пациенти с необратима загуба на зрение: метаанализ и систематичен преглед. International Journal of Psychiatry in Medicine, 2025
Макулна дупка. Американско дружество на ретиналните специалисти (ASRS)
