Все повече деца по света имат късогледство, а проблемът често се открива късно, не от родителите, а от учителката. Защо днешната класна стая „крие“ слабото зрение, колко екранно време понасят очите на децата и как съвременните нощни лещи забавят растежа на диоптъра, обяснява офталмологът д-р Галя Христова в разговор с Ралица Стефанова в „Подкаст за здраве“.
Анализ в British Journal of Ophthalmology показва, че делът на късогледите деца и тийнейджъри расте от 24% през 1990 г. до 36% днес, а до 2050 г. те ще надхвърлят 740 млн..
Кога детето трябва да има първи преглед при очен лекар?
„Глупаво е да се чака детето да прояви симптоми“, категорична е д-р Христова. Правилото, което тя препоръчва е поне два профилактични прегледа, около 3-годишна възраст и преди първи клас (6–7 г.). Ако някой от родителите има късогледство, далекогледство или астигматизъм, прегледът трябва да бъде всяка година.
Лекарката описва и един парадокс. Днес децата учат в по-малки стаи и работят с монитори, затова трябва да имат вече сериозно късогледство, около −2 до −3 диоптъра, за да спрат да виждат на дъската. А тъй като късогледите виждат добре отблизо, телефонът и таблетът не издават проблема. „При мен идват родители на деца с над −5 диоптъра, които разбират едва когато детето спре да вижда и отблизо“, разказва тя.
Вредят ли телефонът и таблетът на очите на децата?
Да, и то не само при деца с фамилна обремененост. „Можем да развием късогледство само от факта, че гледаме наблизо повече часове“, обяснява д-р Христова. Продължителното фокусиране отблизо води до удължаване на аксиалната дължина на окото, основната причина за късогледството.
Науката потвърждава наблюденията ѝ. Метаанализ на 45 проучвания с над 335 000 участници, публикуван в JAMA Network Open, установява, че всеки допълнителен час пред екран дневно е свързан с 21% по-висок шанс за късогледство, а рискът нараства рязко между 1 и 4 часа.
Съветът на лекарката е до 5-годишна възраст, не повече от половин час на ден. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва никакво екранно време под 2 години и не повече от час между 2 и 4 години. Противоотровата е времето навън, Международният институт по миопия (IMI) препоръчва поне 80–120 минути на открито всеки ден. „Окото е създадено да гледа надалеч. Моля ви, родители и деца, гледайте надалеч“, призовава д-р Христова.
Как може да се спре късогледството при деца?
Очилата остават основно средство, но днес има и специални стъкла за деца, които осигуряват ясно зрение надалеч, без пълният диоптър да натоварва окото при четене. Има и меки контактни лещи за контрол на късогледството с различна сила в центъра и периферията.
Най-голямо внимание в разговора получава ортокератологията, т.нар. нощни лещи. Те са твърди, газопропускливи и се изработват индивидуално по формата на роговицата. Детето ги поставя преди лягане, а през нощта лещата леко моделира роговицата. Сутрин ги сваля и вижда ясно през целия ден. Ефектът е обратим, ако лещите не се носят, зрението постепенно се връща към изходния диоптър.
„Неефективно е да установим на едно дете късогледство −1 и да чакаме да стане −5“, казва лекарката, която прилага метода при деца от 7-годишна възраст.
Без лечение диоптърът често расте с 0,5 до 1 диоптър годишно. Оценка на Американската академия по офталмология (AAO) показва, че нощните лещи забавят удължаването на окото средно с около 50% за две години, като ефектът е най-силен при по-малките деца.
Безопасни ли са нощните лещи?
Според д-р Христова основният залог е стриктният протокол, лещите се сменят всяка година, контролен преглед има на всеки 3 месеца, а поставянето и свалянето става с изкуствени сълзи. С тях не се гледа телефон или филм преди сън, защото това води до сухота на окото. Не се носят и при температура или вирусна инфекция.
Методът не е подходящ за всички. Нужна е подходяща извивка на роговицата, а при деца с диабет или имунологични заболявания лекарката не го препоръчва. Най-сериозното, макар и рядко усложнение, е бактериалният кератит, проучванията отчитат между 5 и 14 случая на 10 000 деца годишно. Затова хигиената и редовните прегледи са задължителни.
Нощните лещи се използват и при възрастни, включително при свързаното с възрастта затруднено четене (пресбиопия), но при тях е важен стабилният сън. Лазерната корекция пък е възможна едва след като диоптърът се стабилизира, по думите на д-р Христова обикновено след 20–22 години.
Защо дете с нула диоптъра не вижда надалеч?
Все по-често при лекарката идват тийнейджъри с оплакване, че не виждат надалеч, но прегледът не открива диоптър. Причината е акомодационният спазъм, фокусиращият мускул на окото „засяда“ в режим „отблизо“ след часове пред телефона. Д-р Христова го сравнява с мускул, който никога не е вдигал тежест. Решението е месец с по-малко екран и повече време навън. При работа пред монитор тя съветва на всеки час 5–10 минути почивка с поглед в далечината.
Късогледството при децата може да бъде забавено, но само ако бъде открито навреме. Редовните прегледи, по-малко екран и повече време навън са най-добрата защита, а изборът на метод за контрол е индивидуален и се прави от офталмолог.
Цялото интервю с д-р Галя Христова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото:
Източници
- Глобално разпространение, тенденции и прогноза за късогледството при деца и юноши, 1990–2050 г.British Journal of Ophthalmology / BMJ Group
- Екранно време и късогледство: систематичен преглед и дозозависим метаанализ. JAMA Network Open, 2025
- Насоки за физическа активност, заседнало поведение и сън при деца под 5 години. Световна здравна организация
- Превенция на късогледството и неговата прогресия. Международен институт по миопия (IMI)
- Приложение на ортокератологията за предотвратяване на прогресията на късогледството при деца. Американска академия по офталмология
- Колко често се среща микробен кератит при деца с нощни лещи. Myopia Profile
- Д-р Галя Христова, офталмолог. Vision Clinic
