С първите студени дни сърцето получава допълнително натоварване, което много хора не усещат навреме. Национално проучване в Швеция със 120 380 пациенти, представено на конгреса на Европейското дружество по кардиология (ESC), установява, че след студени периоди рискът от хоспитализация заради инфаркт расте, особено между втория и шестия ден. 

В „Подкаст за здраве“ проф. д-р Димитър Петков, кардиохирург и изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Екатерина“, обяснява как да подготвим сърдечно-съдовото здраве за есенно-зимния сезон, кои сигнали не бива да пренебрегваме и докъде стига днес сърдечната хирургия.

Защо есента и зимата натоварват сърцето?

Според проф. Петков дори смяната на времето е стрес, който не осъзнаваме. Всяко нарушение на дневния ритъм носи емоционално напрежение, а стресът влияе „неимоверно“ върху сърцето.

Снимка: bTV Media Group

Променя се и физиологията. През лятото тялото отделя повече течности, съдовете са разширени и кръвното налягане естествено е по-ниско. През зимата е обратното, налягането се покачва. Към това кардиохирургът добавя и по-честата консумация на алкохол в студените месеци, която допълнително вдига кръвното. Сезонните колебания са добре документирани, още през 1982 г. изследване в British Medical Journal показва по-високи стойности през зимата във всички възрастови групи, а по-нов анализ, представен пред Американската сърдечна асоциация (AHA), отчита, че през зимата контролът на кръвното налягане при хипертония спада с до 5%.

Затова проф. Петков настоява всеки със сърдечно заболяване да посети личния си лекар или кардиолог преди студовете. Целта е преоценка на терапията, вида и дозата на лекарствата. Това е особено важно при исхемичната болест на сърцето, при която излагането на студ може да провокира болка.

Кога болката в гърдите е сигнал за исхемия?

Исхемичната болест обикновено се проявява с болка в сърдечната област или стягане в гърдите, които отшумяват след прием на лекарства. Когато състоянието се задълбочи, може да се стигне до инфаркт, който, по думите на проф. Петков, „не дай си Боже, може да бъде фатален“.

Затова болките в сърцето и задухът са повод първо да се потърси кардиолог. „Подценяването на тези малки симптоми наистина може да доведе до сърдечна недостатъчност с необратими последствия“, предупреждава той.

Кои изследвания показват риска за сърцето?

Основните рискови фактори са известни, тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет, наднормено тегло и некачествено хранене. Проблемът според проф. Петков не е само преяждането, дори малките порции храни, богати на мазнини и въглехидрати, променят липидния профил на кръвта, а оттам и съдовата стена. Последствията засягат не само сърцето, стеснените съдове могат да доведат и до мозъчен инсулт.

Затова кардиологът проверява холестерола, триглицеридите, кръвната захар и кръвното налягане и пита за симптоми. На тази основа Европейското дружество по кардиология препоръчва изчисляване на 10-годишния риск чрез алгоритмите SCORE2 и SCORE2-OP.

„Хубаво е човек да отиде поне веднъж на профилактичен преглед при кардиолог. Независимо че се чувства изключително силен и здрав“, съветва проф. Петков. За хората с вече поставена диагноза прегледите трябва да са поне два пъти годишно. „Ще отнеме някъде половин час, но поне човек ще е спокоен.“

Може ли сърдечна клапа да се смени без разрязване?

Да, при едно конкретно заболяване. Първата транскатетърна имплантация на аортна клапа (TAVI) в света е извършена през 2002 г. в Руан, Франция. По думите на проф. Петков екипът му усвоява метода във Франция през 2008 г., а от 2009 г. процедурата се прилага рутинно.

Снимка: bTV Media Group

Клапата се поставя през съд на крака, без да се отваря гръдният кош. Пациентът е буден, процедурата може да отнеме 15–20 минути, а болничният престой е един ден. Методиката обаче не е универсална, тя е за аортна стеноза. За митралната и трикуспидалната клапа хирурзите развиват техники с минимален достъп през малък разрез.

Ще замени ли изкуственото сърце истинското?

Като студент проф. Петков мечтае за сърдечна трансплантация, а за изкуствени сърца тогава „изобщо не се говореше“. По време на специализацията си в Берлин около 2000 г. той се запознава с технологията и няколко години по-късно я въвежда в България.

Днес кардиохирургът следи нов тип изкуствено сърце, което вече е имплантирано на няколко пациенти. Такова е например титаниевото BiVACOR с един магнитно задвижван ротор, което получава статут „пробивно устройство“ от американската агенция FDA. Остава проблемът с кабела, който излиза през кожата и носи риск от инфекция. Проф. Петков очаква до 10–20 години да има технология, която да замени напълно сърцето.

Подмладяване на организма обаче не бива да се очаква. Добре работещото сърце осигурява достатъчно кислород на клетките и ги предпазва от ускорено стареене, но „важното е да съхраним това, което имаме“.

 

 

Студеното време и смяната на сезона са изпитание за сърцето, особено при вече поставена диагноза. Един половинчасов профилактичен преглед и навременната корекция на терапията може да предотвратят тежки последствия. 

Гледайте целия разговор с проф. д-р Димитър Петков пред Ралица Стефанова във видеото: 

Източници

 

  1. Студът е свързан с повишен риск от хоспитализация заради инфаркт. American College of Cardiology / Journal of the American College of Cardiology
  2. Смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България е сред най-високите в ЕС. БНР

  3. Сезонни колебания на артериалното налягане. British Medical Journal

  4. Студеното време влошава контрола на високото кръвно налягане. AHA Hypertension Scientific Sessions 2023

  5. Нов подход за оценка на сърдечно-съдовия риск и целите при липидите. Европейско дружество по кардиология (ESC)

  6. Първата в света транскатетърна имплантация на аортна клапа, 16 април 2002 г. PCR

  7. Изкуственото сърце BiVACOR получава статут „пробивно устройство“ от FDA. Diagnostic and Interventional Cardiology

  8. Проф. д-р Димитър Петков. биография, УМБАЛ „Света Екатерина“

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google