Зрението е най-важното сетиво на човека. Чрез него той възприема над 80% от информацията в заобикалящия го свят. Зрителният анализатор обаче се развива постепенно.
Това е процес, който отнема няколко години. Затова родителите не бива да изпадат в паника, ако техният наследник не разпознават лица и предмети веднага след раждането.
Така например след раждането детето прекарва по-голямата част от времето в сън, то се събужда само, когато трябва да се нахрани. В този период зрението не му е толкова необходимо, защото се ориентира главно чрез обонянието си.
С течение на времето обаче активността му се увеличава и то започва да се фокусира върху отделни предмети и лицата на хората. В този период то движи очите си синхронно, така че да проследява движещи се предмети. Всички тези дейности трябва да бъдат усвоени от детето постепенно, обясняват педиатрите.
От раждането до 4-месечна възраст
В началото на този период зрението е мъгливо и неясно. Бебето е чувствително към по-силната светлина и затова непосредствено след раждането очите му често са затворени. То не може да разпознава отделните лица или предмети.
Очните движения не са целенасочени, те са плавни, плаващи. Често очите могат да не се движат синхронно и това не бива да притеснява родителите, успокояват ги педиатрите и допълват, че в следващите седмици и месеци зрението се прояснява. Към третия месец бебето вече може да следи движещи се предмети и да посяга към тях в опит да ги хване. Това е показател, че се подобрява и координацията.
Много родители обаче се питат, какво могат да направят, за да подпомогнат развитието на зрението през този период. Специалистите ги съветват да осигурят приглушена светлина в стаята и да използват нощна лампа, за да не дразнят зрението на бебето. Така то по-често ще отваря очите си. Освен това могат да поставят предмети (например играчки с ярки цветове) на разстояние около 25-30 см, за да ги вижда най-ясно. Педиатрите са категорични, че това ще стимулира умението на бебето да се фокусира.
Освен това те съветват родителите да сменят позицията му в стаята, както и да му говорят, когато го разхождат. Така ще му осигурят разнообразна картина, която ще привлича вниманието му и ще стимулира развитието на зрението му.
От 5 до 8-месечна възраст
Подобрява се синхронното движение на двете очи, както и координацията между мозъка и двигателния апарат. При раждането си бебето няма добро дълбочинно възприятие. То не може да прецени кой предмет е близо и кой е разположен по-далеч. Това умение постепенно се развива и на около 5-месечна възраст детето започва да използва двете си очи – това се нарича бинокулярно зрение.
В началото на периода се усъвършенства и цветното зрение. Детето започва да различава отделните цветове, като в началото е привлечено от жълтото, оранжевото и червеното. Към 8-месечна възраст някои бебета вече пълзят, което допълнително подпомага усъвършенстването на координацията на триото „око-крак-ръка”, обясняват педиатрите.
През този период от развитието на бебето родителите могат да му осигурят достатъчно количество цветни играчки, такива които издават звуци или се движат. Задължително е да ги поставят в обсега на детето, така че то да може да ги хване и да ги „изследва” (предимно с уста, но и с поглед).
Добре би било да му се осигури също така достатъчно време за зрителна стимулация. Трябва да се избягва обаче гледането на анимационни филми и телевизия. Бързата смяна на образите на екрана пренатоварва още незрялата нервна система на бебето. То получава огромно количество информация, която не може да „преработи”. Подобно поведение от страна на родителите може да доведе до нежелана свръх стимулация на нервната система, което не е от полза за техния наследник.
От 9 до 12-месечна възраст
Придобитите до момента зрителни умения се усъвършенстват с бързи темпове. Подобрява се усетът за дълбочина с развитието на фината моторика, цветното зрение, синхронното движение на очите.
Педиатрите съветват родителите в тази възраст да наблегнат на играта „криеница”. Тя е не само много забавна, но и изключително полезна за развиващите се сетива на детето. Така се изгражда най-вече зрителната му памет.
Желателно е също така родителите да назовават винаги предметите с техните имената, така че да се изграждат съответните асоциативни връзки в мозъка на техния наследник. Това е особено важно за развитието на нервната система, категорични са педиатрите.
Освен това чрез придвижването посредством пълзене или търкаляне, детето успява да достигне до редица предмети. А това подобрява и пространственото му зрение, казват в заключение специалистите. По думите им, ако родителите имат притеснения от някакъв характер, то те винаги могат да потърсят консултация с личния педиатър на детето.
Недоносените бебета с риск от ретинопатия
Често срещани нарушения на зрението в детска възраст са рефракционните изменения - късогледство, далекогледство и астигматизъм. Според данни, оповестени от Световната здравна организация (СЗО), около 153 млн. души в света са с некоригирани нарушения на зрението.
Друга изключително често срещана причина за зрителни нарушения в ранна детска възраст е ретинопатията при недоносените бебета. Това заболяване при недоносеното е водеща причина за детската слепота в страните от Източна Европа.
Като основна причина за широкото разпространение на ретинопатията се изтъква развитието на съвременната медицина и най-вече на неонатологията. Както е добре известно недоносените бебета се отглеждат в кувьози, прилага им се допълнително обдишване с кислород и други модерни методи.
При бебетата, родени в деветия месец, очите са напълно оформени и ретината им е изцяло покрита от мрежата на кръвоносните съдове. При недоносените деца обаче в някои зони от ретината липсват кръвоносни съдове или те не са достатъчно добре развити. Колкото по-рано от термина се е родило детето, толкова по-недоразвити са очите.
Какво още трябва да се знае?
Дълго време се е смятало, че основна причина за развитието на ретинопатия е обдишването с кислород (хипоксия). Днес обаче се отчита и ролята на редица други фактори, тъй като заболяването се наблюдава и при недоносени деца, които не са получавали допълнително кислород.
Трябва също така да се отбележи, че ретинопатията при недоносените бебета се свързва с тяхното ниско тегло и факта, че системите и органите им не са напълно оформени.
Около 25% от бебета, които при раждането си тежат два килограма, страдат от ретинопатия. При недоносените деца, които не надвишават един килограм, заболяването се проявява в 80% от случаите. При новородените с екстремално ниско тегло около 500-750 грама случаите на ретинопатия са от 97% до 100 %.
Педиатрите уточняват, че това заболяване се развива само при недоносените деца, родени с тегло по-малко от два килограма и появили се преди 35-та гестационна седмица.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
