Следродилната депресия е вид афективно разстройство, което може да засегне и двата пола след раждане, но най-често се среща при жените.
Симптомите обикновено включват силна тъга, ниска енергия, тревожност, епизоди на плач, раздразнимост и промяна в режима на хранене и спане.
Какво представлява тази депресия?
„Раждането се нарежда сред най-стресиращите събития в живота на жената. Успоредно с радостта, която често се предполага, че трябва да възцари в дома с появата на бебето, у майките, преди и след раждането, често има много интензивни тревоги. Те са свързани с грижите за новороденото, както и с противоречивите емоции, които закономерно се появяват в този момент“, обяснява клиничният психолог Здравка Анина от болница „Лозенец“ в София.
Често това контрастира с идеализираните представи, че когато бебето се появи и майката го прегърне, моментално ще бъде обзета от радост и блаженство. Всъщност само част от жените се чувстват по този начин и това е напълно нормално.
При не малко родилки първоначално има умора, разсеяност, емоционални изблици на плач, объркване или вина, че може би не е добра майка. Това състояние е известно като следродилна тъга и е свързано както с хормоналните промени в организма, физическото изтощение, вълнението и стреса, така и с психоемоционалното приемане на създаването на нов живот.
Тази тъга обичайно се проявява в първите две седмици след раждането на бебето. Когато състоянието не отмине да две седмици, това е сигнал, че нещо не е наред.
От какво се оплакват родилките?
Жените могат да изпитат страхове и тревоги, които да започнат още по време на бременността, непосредствено след раждането или дори шест и повече месеца, след като бебето се е родило.
Следродилната депресия представлява само един от аспектите на психичното разстройство, които могат да настъпят преди и след раждането на дете. Много често първите признаци при жените се появяват още докато са бременни, като в последствие състоянието се задълбочава.
„Освен драстичния хормонален дисбаланс и невроендокринологични аспекти, когато говорим за бременност и раждане, e важно да обърнем внимание и на психологичните аспекти през този период. Това е момент на голяма промяна и изисква продължителен период на адаптация“, категорична е Здравка Анина от болница „Лозенец“.
Метафорично казано, има няколко плоскости, по които може да се развие това състояние – вътрешно усещане на майката към настоящия момент, нейният индивидуален личностен контекст и социалният контекст.
По време на бременността у жената, а и при всички членове на семейството, възникват много интензивни вътрешно-психологични процеси, безброй въпроси, тревоги, мечти, мисли, желания и най-вече фантазии за бебето и за самата нея, като майка на това бебе. Те често остават неизговорени.
„Към всичко това трябва да добавим и самото раждане, болничният престой и преживяванията на майката, които също са строго индивидуални и зависят от множество компоненти. Друго важно контекстът на индивидуалната история на всяка майка, нейните личностни характеристики, преживяванията ѝ до момента, начините по които се е справяла, как е изградила връзките в живота си“, категорична е Здравка Анина от болница „Лозенец“.
Как майката може да разпознае симптомите?
Сигналите, че нещо не е наред са индивидуални, твърдят психолозите. И допълват, че жената трябва да умее, да се самонаблюдава. От друга страна е важно близките, медицинският персонал, както и всички в непосредствена близост, да бъдат бдителни за чувствата, мислите, тревогите и поведението на майките със съзнание за сложността на периода.
Признаците на депресия могат да се изразяват в емоционални реакции като потиснато настроение или чувство на тъга, тревога, засилена чувствителност, паника, срам, вина, чувство за несправяне, безнадеждност, самота, отегчение, нервност, неудовлетвореност, гняв, раздразнителност, плач и други.
Възможно е да се забележат някои промени в поведението – като избягване на близки и приятели, загуба на интерес към дейности, които доставят удоволствие или липса на интерес към детето, както и някои физически признаци като недоспиване и умора, промяна в храненето, или прекомерен сън.
Може също така да се забележат трудности в напасването на майката с бебето, постоянни съмнения в майчинския ѝ капацитет, които прерастват в мисли за нараняване на детето или себе си. Най-общо казано, ако майката със седмици не може да усети позитивните емоции от новата си роля, трябва да потърси помощ.
Има ли начини за превенция на депресията?
„Най-важно е да се опитваме да си даваме сметка за сложността на периода и да бъдем подкрепящи към майките. Идеализациите и митовете, които битуват в обществото, относно родителството, в комбинация със страховете и тревогата на майката, засилват чувството на вина, и я подтикват да крие и да не споделя“, твърди Здравка Анина от болница „Лозенец“.
Превенцията включва изслушване от страна на близките, разговор за трудностите, през които са преминали и други жени, както и нормализиране на нереалистичния идеализиран образ, който често се тиражира в социалните мрежи и създава илюзорна представа.
Физическата подкрепа като задоволяване на потребността от сън, храна, време за почивка, време за двойката, време за себе си, също е изключително важна.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.