„Ако аз бях министър на здравеопазването, щях да положа по-големи усилия за пълното дигитализиране на здравеопазването в България, защото съвременното здравеопазване изисква именно това – пълна дигитализация във всяко едно отношение“, категоричен е офталмологът проф. Александър Оскар.
Той е роден през 1978 г. в София. Още от ранна детска възраст мечтае да е лекар и затова упорито се подготвя за изпитите. Завършва Медицинския университет в София през 2003 г. с пълно отличие.
В студентските си години е бил изкушен от анатомията, но след това придобива две специалности – първо по „Неврология“, а по-късно и по „Офталмология“. В момента той е началник на Клиниката по очни болести в Александровска болница.
„Много добре си спомням. Нямах още 10 години, когато за първи път споделих на мама, че искам да стана лекар и да помагам на хората. Оттогава до ден днешен това не се е променило. Родителите ми са компютърни специалисти. Баща ми, за съжаление, почина преди 20 години – той беше декан на Факултета по компютърни системи в Техническия университет в София. Майка ми също е кадър на Техническия университет“, разказва офталмологът.
Неговият дядо – бащата на неговия баща, е завършил медицина през далечната 1920 г. във Виена и е един от първите кожни лекари в България. „За съжаление той е починал 10 години преди аз да се родя, така че не съм имал пряка връзка с него, но може да се каже, че съм потомствен лекар“, пояснява проф. Оскар.
Един неприятен инцидент белязва детството му и определя бъдещото му развитие. Той бил едва на 7-8 години, когато разбрал от личен опит колко е важна грижата за хората със здравословни проблеми.
„Моят прадядо, когото много обичах и с когото израснах, беше възрастен – на 96 години, падна и си счупи тазобедрената става. В продължение на четири години беше прикован на легло. За щастие ние живеехме заедно и това ми помогна да развием силна връзка с него. Това ме провокира да поискам да стана лекар – най-вероятно подсъзнателно съм искал да помогна точно на него. Той почина, когато бях на 11 години, но моето желание така и не се промени. До ден днешен аз следвам този път“, споделя началникът на Клиниката по очни болести в Александровска болница.
Подготовката му за кандидатстването в Медицинския университет в София започва много рано – още в 8. клас. Не е имал никакви колебания и залитания в друга посока на развитие, затова набляга на биологията и химията.
„Винаги математиката ми е била най-любимия предмет и много добре се справях с нея. Всъщност, в 6. и 7. клас дори учих в СМГ, но след това се преместих в Първа английска езикова гимназия. По това време се разпали интереса ми към биологията и химията. В тези години започнах да се подготвям и за предстоящия кандидатстудентски изпит“, спомня си проф. Оскар.
През пролетта на 1997 г. завършва гимназия и веднага след това кандидатства „Медицина“.
„Бяха много трудни времена – точно 1996-1997 г. Младите лекари, които са по-малки на години от мен, нямат спомен за тези времена. А някои от тях са родени дори след това. Това бяха много, много трудни години и си спомням, че родителите ми тогава трябваше да заплащат за частните ми уроци, които да ме подготвят – така както всеки един кандидат-студент. Хиперинфлацията беше огромна. По спомен – един долар достигна 3000 лв., а пък един урок струваше около 10 долара. Представете си. Месечната заплата на родителите ми не можеше да покрива един урок. Беше много, много трудно, но за щастие не се изложих и инвестицията на моите родители, както и тяхната подкрепа, се реализира. Влязох още същата година с отличен успех в Медицинския университет в София“, споделя още офталмологът.
Вижте във видеото цялото интервю с проф. Александър Оскар.
