„Ако аз съм министър, бих използвал всичко добро, което е изградено дотук. Трябва да има приемственост на добрите неща, които са постигнати. Първото нещо, което бих направил е мапинг на настоящата ситуация, а това става на базата на данни“, казва проф. Кирил Карамфилов.
И допълва: „Бих заложил изключително много на регистрите – те са наболели не само в кардиологията, но и във всички сфери на медицината, тъй като правилната диагноза би могла да бъде поставена на базата на правилната оценка на ситуацията, а тя почива на фактите“.
Той е роден през 1978 г. В детството си мечтае да е пожарникар или летец. Завършва обаче Втора английска гимназия в София, като още в 8. клас решава, че ще наследи професията на майка си и се насочва към медицината.
В момента той е завеждащ на Клиниката по инвазивна кардиология в Александровска болница, но преподава в МУ-София и се занимава с наука. В началото на октомври 2024 г. той пое председателството на Дружеството на кардиолозите в България.
„Първите спомени на всички момчета са свързани с играчките, с които си играят. Играем на стражари и апаши, играем на пожарникари, играем на тези неща, така че тези мъжки професии винаги са ме привличали. Но всъщност с течение на времето и с осъзнаването в гимназията, първата ми идея, че мога да се занимавам с медицина, дойде в осми клас, когато започнах да се интересувам повече от химия. Парадоксално е, че повечето от лекарите харесват предимно биологията, но за мен химията беше основното нещо, което ме накара да харесам тези неточни науки“, продължава да разказва той.
Спомня си за учителката си по химия, която направила тази скучна за мнозина материя, интересна за него самия. Започнал да се занимава повече с органична химия и да решава химични уравнения.
„Аз съм потомствен лекар. Трето поколение лекар съм в моята фамилия – по майчина линия. На всеки родител му се иска детето му да се занимава с нещо, което да не е толкова тежко, ангажиращо и изискващо време и внимание. Та след като стана ясно, че не само химията, а и биологията ми е интересна, реших да кандидатствам медицина“, категоричен е проф. Карамфилов.
И продължава да разказва: „Моята майка е интернист. Това е една специалност, която изчезна от медицината, въпреки че е короната на медицината, тъй като тя обединява диагностичния процес във всички вътрешни болести. Леля ми е стоматолог. А тяхната майка е били акушерка. Така че оттам започват нещата“.
Когато майка му разбрала, че той иска да кандидатства медицина, започнала да го взема с нея на дежурства, за да види какви жертви трябва да бъдат направени в името на професията.
„Да, аз съм ходил с нея – даваше дежурства, работеше на кабинет, чакал съм я да свърши. Тя е доста лъчезарен човек и не може да връща хората, така че аз приемах това нейно поведение малко объркано – чудех се, защо след като работното време на един човек е до 19:30 часа, а ние си тръгвахме в 20:30 часа. Но всички тези неща с течение на времето стават ясни“, споделя кардиологът.
Той обаче бил категоричен в решението за бъдещето си. За него медицината винаги е била нещо изключително – изкуство, усет и нещо повече от точна наука.
Вижте във видеото цялото интервю с проф. Кирил Карамфилов.
