267 са клиничните пътеки, които заплаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и по които могат да се лекуват пациентите. Това са общо всички диагнози без психиатрия. Или иначе казано: почти няма заболяване, за което финансовата институция да не предлага заплащане на лечението.
Всички клинични пътеки се договарят между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС). Те са описани подробно в приложение към действащия Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) в периода 2023-2025 г.
Какво представлява клиничната пътека?
Във всяка клинична пътека са описани съответните диагностични и лечебни медицински дейности – изследвания, предоперативна подготовка, операция, лечение в болница, минимален болничен престой.
От НЗОК обаче предупреждават, че минималният болничен престой не означава престой, след който пациентът трябва да бъде изписан от лечебното заведение.
Например ако е записано, че клиничната пътека включва три дни болничен престой, това означава, че трябва да останете в болницата минимум три дни (в противен случай клиничната пътека няма да бъде заплатена на болницата от НЗОК). Но, ако се налага по-продължително лечение, пациентът ще остане в клиниката до пълното му излекуване.
След като бъде изписан от лечебното заведение, пациентът има право на два контролни прегледа. От болницата ще му издадат документ (т.нар. епикриза), който трябва да предостави на личния лекар, защото той ще продължи да наблюдава здравословното му състояние.
Как се постъпва в болница по клинична пътека?
Общопрактикуващият лекар (това може да направи и специалист в дадена област) ще направи преценка дали даденият човек трябва да бъде хоспитализиран и ще му предостави съответното направление за хоспитализация.
Документът е валиден в срок от 30 дни от датата на издаването му и дава право на пациента да се лекува в избрано от него лечебно заведение на територията на цялата страна.
Кой заплаща медицинските изделия?
НЗОК заплаща за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, ако те са включени в т.нар. „Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ“. Този списък е публикуван на сайта на НЗОК.
Най-подходящото медицинско изделие се определя от лекуващия лекар. НЗОК заплаща стойността му в зависимост от типа/вида на поставеното медицинско изделие, но до сумата, посочена срещу всяка една позиция.
Ако пациентът поиска да му бъде поставено по-скъпо медицинско изделие, той доплаща сумата над тази, осигурена по НЗОК.
Болницата задължително издава финансови документи, в които е посочено за какво е плащането. Сумата, която се заплаща от НЗОК, се превежда на лечебното заведение, а не на пациента, след като вложеното медицинско изделие се отчете по определен ред.
В някои клинични пътеки са включени и скъпоструващи медицински изделия, които също НЗОК заплаща – като например сърдечна клапна протеза, съдова протеза за гръдна и коремна аорта и дистални съдове, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарни имплантанти, постоянен и временен кардиостимулатор и др.
Възможно е обаче на пациента да се постави медицинско изделие, което не е предвидено в дадената клинична пътека. То следва да се плати изцяло от пациента, тъй като НЗОК не заплаща за него на болницата. Такива например са очните лещи, лапароскопските консумативи, биологично-тъканното лепило, медицинските изделия за робот-асистирана хирургия, апаратите за сънна апнея и др.
Кога пациентът бива включен в листа на чакащите?
При липса на капацитет за планова хоспитализация, болницата изготвя листа на чакащи, а здравноосигурените лица, включени в нея, получават пореден номер и дата за постъпване в болница.
Трябва ли да се плаща в болницата?
Здравноосигуреното лице дължи (ако не е освободено от това) само потребителска такса – по 5,80 лв., за всеки ден болнично лечение, но за не повече от 10 дни годишно.
Допълнителна информация за клиничните пътеки, медицинските изделия и скъпоструващите консумативи в болничната помощ по клинична пътека може да намерите на сайта на НЗОК.
