До сега всяко следващо поколение деца расте по-здраво, по-щастливо и по-добре образовано от предходното, в продължение на близо два века.
Именно такава е тенденцията в западния свят, докато около 2000-та година нещо не се пречупи. Резултатите от тестовете за интелигентност започнаха да намаляват, въпреки че децата прекарват все повече часове в училище.
Според невролога и бивш учител Джаред Куни Хорват (Jared Cooney Horvath), причината се крие в стремителното навлизане на технологиите в образованието. В новата си книга „The Digital Delusion“ той твърди, че когнитивното развитие на децата днес изостава спрямо това на предишните поколения и че „дигиталните“ класни стаи може да са в основата на проблема.
Когато прогресът спира, какво се случва с IQ на децата
„Нашите деца са по-малко когнитивно способни, отколкото бяхме ние на тяхната възраст“, пише Хорват в книгата си, наричайки това „една от най-трудните истини, пред които се изправя нашето поколение“.
По думите му, близо два века западното общество е отбелязвало стабилен напредък от поколение на поколение, докато в началото на новото хилядолетие тенденцията рязко се обръща. „В целия западен свят резултатите от тестовете за IQ започнаха да падат , въпреки че времето, прекарано в училище, продължава да расте“, отбелязва неврологът. Той свързва тази промяна с експлозивния ръст на edtech технологиите в образованието.
Мащабите на индустрията говорят сами по себе си:
- Според доклад на британското Министерство на образованието, пазарът на образователни технологии във Великобритания генерира годишен оборот от около 6,5 млрд. британски лири.
- В САЩ, по думите на Хорват, edtech секторът е мега-индустрия на стойност 400 млрд. долара (около 295 млрд. британски лири), вплетена във всеки аспект на училищното обучение.
От лаптопите в клас до пандемията, как технологиите завладяват образованието
Масовото навлизане на лаптопи в училищата, особено в САЩ, където живее Хорват, започва сериозно през периода 2010–2012 г. „Когато удари Ковид, всяко училище трябваше да премине към дигитално обучение като временна мярка и с основание. По-добре нещо, отколкото нищо“, обяснява той. Проблемът, според неврологът, идва след пандемията: „Когато Ковид отмина, логично би било тази временна мярка да отпадне. Но повечето училища не го направиха, просто останаха дигитални.“
Данните потвърждават тази трансформация в дигиталното обучение след Ковид, в САЩ вече 88% от училищните окръзи разполагат с индивидуален компютър за всеки ученик, а във Великобритания пандемията е оказала подобно въздействие върху навлизането на технологиите в класните стаи.
Какво показват резултатите от PISA тестовете и дигиталните устройства
Хорват изучава как хората учат от над 15 години и стига до категоричен извод, че технологиите не са ефективен инструмент за това. Той се позовава на данни от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която на всеки три години проследява академичните постижения на 15-годишни ученици от десетки държави. През 2012, 2015 и 2018 г. изследването е питало учениците колко време прекарват с дигитални устройства в типичен учебен ден.
„Колкото повече време учениците прекарваха пред екран в училище, толкова по-ниски бяха резултатите им“, посочва Хорват.
„Средно тези, които са използвали компютри повече от шест часа дневно, са получили с 66 точки по-нисък резултат от връстниците си, които изобщо не са ги използвали.“
Според неврологът това е ясен знак за повърхностно срещу дълбоко учене, технологиите насърчават бърз, но плитък контакт с информацията, вместо трайно усвояване на знания.
Не всички са единодушни, аргументите на скептиците
Не всички специалисти в областта споделят категоричните заключения на Хорват. Роуз Лъкин, почетен професор по учебен дизайн в UCL Knowledge Lab в Лондон и признат образователен експерт по изкуствен интелект в обучението, предупреждава срещу объркването на корелация с причинно-следствена връзка.
„Хорват наистина е прав за някои неща“, коментира Лъкин. „Вярно е, че голяма част от образователните технологии бяха продавани с обещания, а не с доказателства. Нямахме достатъчно солидна база от данни. Но това не означава, че всички образователни технологии са проблематични.“
Тя подчертава, че технологиите в класната стая носят както ползи, така и рискове, и че генерализирането в едната или другата посока подвежда родители и учители.
Практически изводи за родители и учители
Дискусията около технологиите в училище тепърва ще се задълбочава, но данните дотук подсказват няколко разумни насоки:
- Ограничавайте екранното време, свързано с академично обучение, доколкото е практически възможно, особено при малки деца.
- Насърчавайте методи на традиционно срещу дигитално обучение, които изграждат дълбоки, трайни знания, а не повърхностно запаметяване.
- Следете критично претенциите на edtech продуктите – липсата на солидни доказателства не бива да се приема за автоматично доказателство за ефективност.
- Балансирайте, пълното изключване на технологиите не е решение, но безкритичното им налагане също носи рискове за паметта, концентрацията и цялостното развитие на детския мозък.
Дебатът за ролята на екраните в образованието на нашите деца тепърва предстои, но едно е сигурно, когато става дума за когнитивното развитие на децата, доказателствата, а не модата, трябва да водят решенията ни.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
