Екраните са се превърнали в неразделна част от ежедневието, от смартфоните и компютрите до телевизорите и таблетите. Те улесняват комуникацията, достъпа до информация и забавлението, но същевременно поставят нови предизвикателства пред нашето здраве и начин на живот.
В последните години все по-често се говори за т.нар. „екранна зависимост“, състояние, при което прекомерното използване на дигитални устройства започва да влияе негативно върху психическото, емоционалното и физическото благополучие на човека.
Тази тема е особено актуална сред децата и младите хора, които израстват в свят, доминиран от технологии. Въпросът вече не е дали използваме екрани, а колко и по какъв начин. Разглеждането на причините, последствията и възможните решения на екранната зависимост е ключово за постигането на по-здравословен баланс между дигиталния и реалния живот.
Как се променя начинът, по който възприемаме света?
„Начинът, по който насочваме вниманието си към света, се е променил. Днес можем да задържим вниманието си едва около 40 секунди. А в миналото сме могли да го задържаме повече от 140 секунди. Вниманието ни е било „завладяно“ от технологиите. В миналото това, което трябваше да правим, беше да използваме така нареченото самонасочено внимание, за да се фокусираме и да постигаме резултати. Но съществува и друг тип внимание – реактивното внимание, при което реагираме на стимули“, обяснява проф. Ерик Пепър.
„Екраните започнаха да навлизат около средата на 2000-те години. Съществува поколение, наречено поколение Алфа, което е свързано с период, в който започнахме да бъдем потопени във или изложени на огромно количество съдържание, създадено да ни въвлича. Какво означава това да ни въвлича? Означава, че сигналите – малките мигащи светлини, звуците и цялото съдържание, улавят вниманието ни и ни въвличат по начин, който ни кара да се чувстваме развълнувани или дори хипнотизирани, като засилват вниманието ни. Това, от своя страна, означава, че можем да приоритизираме това съдържание пред неща, които са важни за нашата безопасност. И някои деца биха предпочели да гледат екран, вместо да ядат, да спят, да играят или да общуват с родителите си“, казва д-р Ричард Харви.
Какви са негативните ефекти от прекомерната употреба на екранни устройства?
Има убедителни данни, че при прекарването на повече от 4 часа пред екран, разпознаването намалява – малките деца значително по-трудно разчитат емоционалните изражения на човека, с когото общуват. С увеличаването на времето пред екрана може да се загуби способността за разпознаване на емоциите в реалната връзка.
Това може да се наблюдава и при по-големи – например при студенти. Това е сериозно предизвикателство и се вижда в социалното развитие на младите хора – те все по-често изостават в създаването на нови социални контакти. В същото време знаем, че от около 2008 година насам психичното здраве на младите рязко се влошава – нарастват депресията, суицидните мисли и тревожността. Често се смята, че това се дължи на COVID, но всъщност не е така – пандемията само ускори процес, който вече беше започнал.
Ако се проследят тенденциите, те започват именно около 2008 година – с навлизането на смартфоните и по-късно социалните мрежи. Това, което се случва, е еволюционно несъответствие между средата, в която живеем, и механизмите за оцеляване, изграждани в продължение на милиони години.
Тялото има нужда от ритъм под формата на възбуда и последващо възстановяване, а днешният дисбаланс в това отношение влияе пряко и върху социалното развитие както на възрастните, така и на подрастващите.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова – всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
