Общо това са 226 км, които според участниците обикновено отнемат между 12 и 15 часа. Спортистката от Бургас Таня Динева преминава цялата дистанция в Ironman и разказва в „Светът на здравето“ как дисциплината, храненето и нагласата я довеждат до финала.
Историята ѝ показва докъде може да стигне тялото, когато спортът е част от ежедневието.
Как спортът става начин на живот?
Таня започва с плуване на четиригодишна възраст, а малко по-късно я привлича карате. Тренира го вече 15 години и днес преподава на деца от петгодишна възраст и на по-големи. „Спортът е моят начин на живот“, казва тя. Каратето изгражда дисциплина, уважение и самоконтрол. Най-важното, което предава на учениците си, е, че мотивацията не винаги ще те бута напред.
След това идва бягането. Таня си поставя за цел да бяга поне 5 км всеки ден в продължение на 365 дни, независимо от слънце, буря или сняг. Тази година я определя като най-предизвикателната си. Преди Ironman участва в състезания на 10 и 21 км, както и в маратон в София.
Как се преживяват 226 км в един ден?
Таня никога не е изминавала цялата дистанция в тренировките и пристига в Копенхаген с притеснение дали ще завърши. Нервите отстъпват, щом облече неопрена, а плуването е най-лесният компонент за нея. На колелото нещата се усложняват.
След сблъсък с друг атлет тя пада, счупва се държач за шише и остава с около 80 г въглехидрати по-малко. Според нея храненето, с приема на въглехидрати и електролити, е половината от състезанието, ако не и повече.
Следват болки в кръста след 30-ия километър, причерняване и ново падане на 110-ия километър. Раната на ръката я принуждава да кара с една ръка до следващия пункт, където получава превръзка. „Успях да видя друг капацитет, който аз притежавам, на това колко съм способна да издържа още“, споделя тя.
Какво помага да стигнеш до финала?
Маратонът се бяга на четири обиколки по 10 км, като всяка минава покрай червения килим. Мускулната треска в краката и болките в кръста се връщат, но подкрепата на семейството и публиката я подтиква към следващата крачка. Финалните 100 метра по червения килим са най-емоционалният момент. Според Таня медалът е по-малко ценен от преживяването на цялото трасе.
Водещата сила зад такива състезания за нея е желанието да разкрие пълния си потенциал. „…ако аз реша, ще стане. Въпросът е да го реша“, казва тя.
Историята на Таня Динева показва как дългогодишната дисциплина, постепенното натрупване на състезателен опит и подкрепата на близките водят до финала на едно от най-трудните състезания в спорта.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
